Билка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за лечебните растения. За селото в Югоизточна България вижте Билка (село).

Босилек

Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за профилактика и лечение на болести.

История[редактиране | edit source]

Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.

Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.

Активни вещества[редактиране | edit source]

Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние. Много билки все още не са изследвани и взаимодействието от съдържащите се в тях вещества не е известно. След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността. Активните вещества се съдържат в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията.

В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите - органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Съдържат се основно в цветните растения. Изследване на 193 странджански билки показало наличие на алкалоиди в 119 от тях.

Другите активни вещества с широко разпространение сред билките са гликозидите. Гликозиди и алкалоиди се съдържат в 2/3 от използваните от човечеството лечебни треви.

Активни вещества със съществено значение са и:

Принципи в билкарството[редактиране | edit source]

Когато се събират, обработват и използват билки трябва да се съблюдават няколко принципа:

  • Когато са необходими само листата на растението, да не се късат неговите плодове и цветове, за да не се наранява излишно и да не губи способностите си за размножаване.
  • Да не се обират всички билки (от един вид) на дадена територия, а да се пазят екземпляри за по-нататъшно размножаване.
  • Да се проучат внимателно билките по описанията и илюстрациите в специализираната литература, особено когато билките имат лекарствено безполезни или отровни двойници.
  • Билките се берат само в сухо време (когато по тях няма дори роса) и се сушат на сянка и в проветриви помещения.
  • Използването на билките трябва да е само по предписание на специалист фитотерапевт.


Приблизителна схема за определяне на еднократната доза на дрогите според възрастта на болния[1] :


  • от 25 до 60 години - 1 доза
  • от 14 до 25 години - 2/3 доза
  • от 7 до 14 години - 1/2 доза
  • от 4 до 7 години - 1/3 доза
  • от 3 до 4 години - 1/6 до 1/4 доза
  • на 2 години - 1/10 до 1/8 доза
  • на 1 година - 1/12 доза



Списък на лечебни растения[редактиране | edit source]

А[редактиране | edit source]

Б[редактиране | edit source]

В[редактиране | edit source]

Г[редактиране | edit source]

Д[редактиране | edit source]


K[редактиране | edit source]

Н[редактиране | edit source]

П[редактиране | edit source]


Р[редактиране | edit source]

Ц[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • "Енциклопедичен речник на младия природолюбител", ДИ "Народна просвета", ДИ "Д-р Петър Берон", София, 1988

Литература[редактиране | edit source]

  • "Билките във всеки дом", проф. д-р Душка Станева,к.м.н.,доц. Диана Панова, Лиляна Райнова,к.ф.н. Иван Асенов,к.ф.н. "Медицина и физкултура", София, 1982
  • "Съвременна фитотерапия", под редакцията на проф. Веселин Петков, "Медицина и физкултура", София, 1982
  • "Нашите лекарствени растения", Нено Стоянов, "Наука и изкуство", София, 1973

Източници[редактиране | edit source]

  1. Димитър Памуков, Христо Ахтарджиев. Природна аптека. Стр. 186. Земиздат. София, 1989