Билка
Тази статия е за лечебните растения. За селото в Югоизточна България вижте Билка (село).
Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за профилактика и лечение на болести.
Съдържание |
История [редактиране]
Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.
Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.
Активни вещества [редактиране]
Макар и в малки количества, билките съдържат лекарствено-активни вещества, които благотворно влияят на човешкия организъм. Наред с тях съдържат и придружаващи вещества, които могат да подсилят ефекта на лечебното вещество или да окажат вредно влияние. Много билки все още не са изследвани и взаимодействието от съдържащите се в тях вещества не е известно. След сериозни съвременни изследвания обаче са доказани лечебните свойства на много билки, използвани от древността. Активните вещества се съдържат в най-голяма степен в листата и цветовете на растенията.
В най-голяма степен, активните вещества в билките са алкалоидите - органични вещества с основен (алкален) характер, съдържащи азот. Съдържат се основно в цветните растения. Изследване на 193 странджански билки показало наличие на алкалоиди в 119 от тях.
Другите активни вещества с широко разпространение сред билките са гликозидите. Гликозиди и алкалоиди се съдържат в 2/3 от използваните от човечеството лечебни треви.
Активни вещества със съществено значение са и:
- витамините,
- восъците,
- дъбилните вещества,
- етеричните масла,
- кумарините,
- липидите,
- пигментите,
- сапонините,
- фитонцидите,
- флавоноидите.
Принципи в билкарството [редактиране]
Когато се събират, обработват и използват билки трябва да се съблюдават няколко принципа:
- Когато са необходими само листата на растението, да не се късат неговите плодове и цветове, за да не се наранява излишно и да не губи способностите си за размножаване.
- Да не се обират всички билки (от един вид) на дадена територия, а да се пазят екземпляри за по-нататъшно размножаване.
- Да се проучат внимателно билките по описанията и илюстрациите в специализираната литература, особено когато билките имат лекарствено безполезни или отровни двойници.
- Билките се берат само в сухо време (когато по тях няма дори роса) и се сушат на сянка и в проветриви помещения.
- Използването на билките трябва да е само по предписание на специалист фитотерапевт.
Списък на лечебни растения [редактиране]
А [редактиране]
Б [редактиране]
- Бабини зъби
- Бенедиктински трън
- Блатен аир
- Блатно кокиче
- Блян
- Божур
- Босилек
- Боровинка червена
- Боровинка черна
- Боянка
- Бреза
- Брей
- Брош
- Бръшлян
- Бударица
- Бутурак
- Бучиниш
- Бъз, черен
- Бъзак
В [редактиране]
Г [редактиране]
Д [редактиране]
- Дебрянка
- Девесил, сибирски
- Детелина, пълзяща
- Детелина, червена
- Дива тиква
- Дилянка
- Динка
- Драка
- Дрян, обикновен
- Дяволска уста
K [редактиране]
Н [редактиране]
П [редактиране]
Р [редактиране]
Вижте също [редактиране]
Източници [редактиране]
- "Енциклопедичен речник на младия природолюбител", ДИ "Народна просвета", ДИ "Д-р Петър Берон", София, 1988
Литература [редактиране]
- "Билките във всеки дом", проф. д-р Душка Станева,к.м.н.,доц. Диана Панова, Лиляна Райнова,к.ф.н. Иван Асенов,к.ф.н. "Медицина и физкултура", София, 1982
- "Съвременна фитотерапия", под редакцията на проф. Веселин Петков, "Медицина и физкултура", София, 1982
- "Нашите лекарствени растения", Нено Стоянов, "Наука и изкуство", София, 1973