Биоикономика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Биоикономика е изучаването на динамиката на живите ресурси, използвайки икономически модели. Това е опит да се приложат методите на икономика на околната среда и екологичната икономика към емпиричната биология.

Биоекономика е науката, определяща прагът на социоикономическа активност, за който една биологична система може ефективно да бъде използвана, без да се разрушат условията за нейната регенерация и следователно нейната способност да устоява на въздействията на човека (устойчивост на околната среда).[1]

История[редактиране | edit source]

Биоикономиката е тясно свързана с ранното развитие на теории за риболовните икономики, основно в средата на 50-те на 20 век от канадския икономист Скот Гордън (през 1954) и Антъни Скот (1955). Техните идеи са базирани на тогавашните постижения в биологичните риболовни моделирания, основно работите на Милнер Бейли Ше (1957) върху установяването на формално отношение между риболовните активности и биологическия растеж чрез математическо моделиране, потвърдено от емпиричните изследвания, също са свързани с екологията и околната среда, и защитата на ресурсите.

Тези идеи произлизат от мултидисциплинарната наука за риболова и околната среда в Канада в онези години. Така че науката за риболова и моделирането в тази област се развива скоростно по време на един продуктивен и иновативен период, в частност сред канадските изследователи на риболова от различни дисциплини. Популярното моделиране и смъртност на рибата са въведени за икономистите и нови средства за интердисциплинарно моделиране идват на разположение на икономистите, които правят възможно да се оцени биологичните и икономически въздействия на различните риболовни активности и решения на риболовния мениджмънт.

По-късно Никола Джорджеску-Рьоген анализира икономическите процеси на принципа на ентропията. Неговата теория е описана в книгата "Законът за ентропията и икономически процес", публикувана в 1971. Никола Джорджеску-Рьоген подчертава противоречието според него между втория закон на термодинамиката, закона за ентропията – деградацията (изтощаването) на енергията и на природните ресурси, полезни за човечеството от една страна, и икономическия растеж без ограничения от друга страна. Той призова в период на икономически спад - някои вече говорят за устойчив спад - за отчитане на физичните закони на ентропията. Всеки икономически процес, който произвежда материалните блага намалява наличието на енергия в бъдеще и следователно - бъдещата възможност за производство на други стоки и материални неща. За да се различи теорията на Джорджеску-Рьоген от тази на Гордън и Скот, тя е наречена “термоикономика” (thermoeconomics).

Перспективи[редактиране | edit source]

А. Ю. Чернов в книгата си «Перспективы создания самовоспроизводящихся автоматических систем (САС)» (http://depositfiles.com/files/tdlkqh2us) определяя биоикономиката като производство, основано на самовъзпроизвеждащи се системи от машини. Той пише следното: “Балансираният растеж на тази гигантска, постоянно усложняваща се система (световната икономика) със всяка година става все по-труден, което рано или късно ще доведе до неговото спиране в развитите страни на света. За да не допуснем това, трябва да внедряваме нови подходи в организацията на материалното производство. Едно от тези решения може да ни подскаже живата природа, която в известен смисъл, може да се разглежда като своеобразна производственна система. Обаче принципите на нейната организация са диаметрално различни от тези на общественното производство. Вместо специализирани отрасли и предприятия тук функционират живи клетки – универсални самовъзпроизвеждащи се «производственни» единици, които в процеса на развитие на организма «произвеждат» себеподобни единици, а после се «пренастройват» на тясно специализирани цели, запазвайки при това своята автономия и способност да «копират» дубльори. Темповете на разширение на «производственния потенциал» на биологическите системи от икономическа гледна точка са фантастически. Например, при плъха за 90 дни от началото на развитие на ембриона, числото на клетките се увеличава 67 млрд. пъти. Създаването на самовъзпроизвеждащи се производственно затворени системи, подобни на живите клетки открива качественно нови възможности. ... От приведените изчисления се вижда, че при съвременното ниво на развитие на техниката и технологиите може да се достигне 2-годишен цикъл на самовъспроизводство на САС с традиционните технологии. Производственните възможности на космическата биоикономика са практически безгранични. Така например, при 2-годишен период на самовъзпроизводство на САС (да допустим, със маса 100 т) тя би могла да преработи за 100 години цялата маса на астероидите и малките планети (1,8х1018 т), давайки от порядъка на 100 млн. тона различни изделия и материали на 1 жител на Земли. ... една исходна материнска САС за 150 години би могла да преработи масата на всички планети на Слънчевата система (2,7 х1024 т). Разбира се, такова развитие на биоикономиката не е самоцел, а средство за последващо развитие на крупномащабно производство на необходимите стоки за народа и производството. Производственният потенциал на всяка САС изначално е ориентиран към выпуск широкого круга материалов и изделий двойного назначения, т.е. необходимых для самовоспроизводства САС и одновременно полезных для общества. ... Биоикономиката може да се превърне в оръжие за целенасочена реконструкция на неудобните и трудни за живот на хората райони на Земята. Наземните САС, разположени в пустините, тундрата, районите на Крайния Север, тайгата, блатата, планините и т.н. по зададени програми ще рекултивират околната местност с цел създаване на удобни за живот «оазиси» (от открит или оранжериен тип). Още по-големи потенциални възможности имат плаващите САС. С тяхна помощ, създавайки плаващи понтони, при желание може цялата или част от повърхността на моретата и океаните да бъде превърната в пригодна за живот на хората среда. Нещо повече: самия корпус на плаващата САС може да служи като своеобразен плаващ остров за една или няколко семейства. Ако разположим на палубата оранжерия с растителност, жилищни помещения и друга инфраструктура, необходима за пълноценен живот и отдих, САС може да се превърне в идеална изкуственна минибиосфера, свободно местеща се по желание на жителите в различни климатични зони и географски райони. ... Естественно, че още по големи, грандиозни перспективи в разселването на хората открива космическата биоикономика. Система от космически САС ще позволи реално да осуществим колонизация на близкия космос в кратки срокове. Единия път за колонизация е формиране с помощта на САС «биосферни оазиси» на повърхността на Луната, планетите от Слънчевата система и техните спътници, другия: създаване на искусственни селища в открития космос, подобни на изложените в проектите на О Нейле и други учени. Колонизацията на космос силно ще измени съществуващия обществен порядък, тъй като влиянието на държавата на космическите селища (особенно на отдалечените и мобилните) ще бъде доста ограничено. Това ще е допълнителна гаранция за запазване и развитие на демократичните основи на обществото (в краен случай, по отношение на част от космическите колонии). Тези, които се опасяват от гибелта на човечеството в термоядрена война или други възможни катаклизми, могат да разгледат космическите САС като своеобразен «Ноев ковчег», който ще помогне да бъде запазена поне част от хората и натрупания опит на световната цивилизация от унищожение.”

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) http://www.scienceofbioeconomics.com/what-is-bioeconomics.asp Линк от 2 август 2009
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод от английски, френски и италиански на страниците Bioeconomics (fisheries), Bioéconomie, Bioeconomia в Уикипедияна английски, френски и италиански. Оригиналните статии, както и тези им преводи, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите: Bioeconomics_(fisheries), Bioéconomie, Bioeconomia, на оригиналните статии, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • H. Scott Gordon (1954). The Economic Theory of a Common-Property Resource: The Fishery. The Journal of Political Economy 62(2): 124-142.
  • M. B. Schaefer (1957). Some considerations of population dynamics and economics in relation to the management of marine fishes. Journal of the Fisheries Research Board of Canada, 14: 669-81.
  • Seijo JC, Defeo O, Salas S (1998) Fisheries bioeconomics: Theory, modelling and management FAO Fisheries, Technical paper 368. ISBN 92-5-104045-1.
  • Kabir I. Falau (2008). The modern Economics: The Objectives of Sole Ownership. The Journal of Political Economy 63(2): 116-124.

Външни препратки[редактиране | edit source]