Биолчеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Биолчеви
Страна Османска империя
 България
ПредставителиДимитър Биолчев
Настоящи потомциБоян Биолчев
Националностбългари

Биолчеви е голям български род от македонския град Прилеп.[1]

Част от рода Биолчеви: Коста и Босилка Биолчеви (седнали), Славе (вдясно), Милан и Екатерина Биолчеви (прави) с дъщеря им Милка, Павел (вляво).

Представители на рода в края на XIX и началото на XX век са Никола Биолчев, търговец и революционер, председател е на Прилепското училищно настоятелство и на Прилепския революционен комитет, Димитър Биолчев, съратник на Методий Кусев,[2] Илия Биолчев, деец на ВМОРО, член на Костурското горско началство, Милан Биолчев, член на Прилепския революционен комитет.[3] Боян Биолчев също е деец на ВМОРО, а в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 6 охридска дружина.[4] Внук на този Боян Биолчев е Боян Биолчев, ректор на Софийския университет.[5] Параскева Лозанчева е дъщеря на Коста Биолчев.[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Биолчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Биолчев
(1837 – 1894)
 
 
Никола Биолчев
(? – 1907)
 
 
 
Коста
Биолчев-Карата
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Виктория Митанова
(1878 – 1951)
 
Боян Биолчев
(1870 — 1933)
 
 
Илия Биолчев
(1880 - 1937)
 
Милан Биолчев
(1876 - 1950)
 
Параскева Лозанчева
(1880 - 1936)
 
Анастас Лозанчев
(1870 - 1945)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Асен Биолчев
(1906 – 1997)
 
Екатерина Джингова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Боян Биолчев
(р. 1942)
 
Мариана Евстатиева
(р. 1939)
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гоце се криел в дома на Биолчеви, вестник „Стандарт“, 14 септември 2003, архив на оригинала от 12 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180612142307/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720, посетен на 30 май 2010 
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 436.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  5. Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование[неработеща препратка]
  6. Параскева А. Лозанчева // Илюстрация Илиндень VIII (2 (72). Издание на Илинденската Организация, Февруарий 1936. с. 14.