Биралци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияБиралци
Περδίκκας
Антропологически музей в Биралци
Антропологически музей в Биралци
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Биралци
Биралци на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Биралци
Биралци на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°34′00.11″ с. ш. 21°42′00″ и. д. / 40.5667, 21.7000 (G)
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 1 854 (2001)
Надм. височина 565 m

Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1] на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония с 1 854 жители.

Съдържание

[редактиране] География

Селото е разположено на 6 километра северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси) в коловината Саръгьол.

[редактиране] История

[редактиране] В Османската империя

В края на 19 век Биралци е смесено българо-турско село. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:

На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[4]

Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:

...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[5]

Между 1896-1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[7] В началото на 20 век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]

Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[9]

[редактиране] В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердикас.[10] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[11].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[12]

[редактиране] Преброявания

Скелет на мамут от музея в Биралци
  • 1913 - 638 души
  • 1920 - 806 души
  • 1928 - 1 112 души
  • 1940 - 1 256 души
  • 1951 - 1 280 души
  • 1961 - 1 455 души
  • 1971 - 1 439 души
  • 1981 - 1 663 души
  • 1991 - 1 867 души
  • 2001 - 1 854 души

[редактиране] Личности

Родени в Биралци

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ναλμπάνκιοϊ - Περδίκκας
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 223.
  6. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  9. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
Дем Еордея
Кайляри (Птолемаида) | Биралци (Пердикас) | Бошовци (Мавропиги) | Влашка Блаца (Власти) | Войводина (Спилия) | Дебрец (Анарахи) | Дурутово (Проастио) | Емборе (Емборио) | Инско (Анатолико) | Катраница (Пирги) | Козлукьой (Кариохори) | Коман (Команос) | Конуй (Дросеро) | Котлари (Пендаврисос) | Кърмища (Месовуно) | Липинци (Асвестопетра) | Лъка (Милохори) | Палеор (Фуфас) | Радунища (Криовриси) | Ракита (Олимпиада) | Ранци (Ермакия) | Сълпово (Ардаса) | Требища (Агиос Христофорос) | Учини (Комнина) | Харбино (Птелеонас) | Чор (Галатия)

Исторически села: Требино (Кардия)

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици