Биралци
Περδίκκας |
|
Антропологически музей в Биралци |
|
| Местоположение | |
|---|---|
|
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Еордея |
| Географска област | Саръгьол |
| Население | 1 854 (2001) |
| Надм. височина | 565 m |
Биралци (на гръцки: Περδίκκας, Пердикас, до 1927 година Ναλμπάν-Κιόι, Ναλμπάνκιοϊ, Налбан Кьой,[1] на турски: Nalbantköy, Налбанткьой) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония с 1 854 жители.
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 6 километра северно от Кайляри (Птолемаида) на Биралската река (Налбанткьой дереси) в коловината Саръгьол.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
В края на 19 век Биралци е смесено българо-турско село. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Нелманкьой (Nelman-keuy), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[2] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Боренци (Borentzi) е посочено като село в Костурска каза с 300 домакинства и 450 жители българи и 500 мюсюлмани.[3]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Биралци:
| „ | На 1 час северозападно от Кайляр се намира смесеното село Налбан-Кьой с 65 мохамедански къщи и 150 нуфузи. Християнските [български] къщи са 32, семейните двойки 46, а нуфузите 75. Данъкът е 7500 пиастри, а инание-аскерие - 2250 пиастри. Реката, извираща от Синяската планина минава през това село. Има 1 джамия и 1 хан.[4] | “ |
Атанас Шопов посещава Биралци и в 1893 година пише:
| „ | ...пристигнахме в селото Биралци или Налбант-кьой, което неотодавна бе признало ведомството на Българската екзархия. Потърсихме училището, но ми казаха, че било вече затворено, защото изпитът станал и учителят отишъл в отечеството си... Питаха ме именно дали и аз съм българин като говоря така добре български.[5] | “ |
Между 1896-1900 година селото (посочено като Билялци) преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Биралци (Налбанткьой) има 380 жители българи и 420 жители турци.[7] В началото на 20 век цялото християнско население на Биралци е екзархистко. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8]
Според гръцка статистика от 1904 година Налбанткой е чисто турско село, в което живеят 600 жители.[9]
[редактиране] В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Биралци попада в Гърция. През 20-те години турското население на Биралци се изселва в Турция и в селото са настанени 453 гърци бежанци от Понт и Източна Тракия. В 1927 година селото е прекръстено на Пердикас на името на военачалника на Александър Македонски Пердикас.[10] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 175 бежански семейства и 710 жители бежанци.[11].
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Биралци живеят 80 „чуждогласни семейства“ и 190 гръцки бежански от Тракия и Понт.[12]
[редактиране] Преброявания
- 1913 - 638 души
- 1920 - 806 души
- 1928 - 1 112 души
- 1940 - 1 256 души
- 1951 - 1 280 души
- 1961 - 1 455 души
- 1971 - 1 439 души
- 1981 - 1 663 души
- 1991 - 1 867 души
- 2001 - 1 854 души
[редактиране] Личности
- Родени в Биралци
Емануил Лепчев, български просветен деец
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) История на Биралци
- ((el)) История на Биралци
- ((el)) Информация за Дем Кайляри
[редактиране] Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ναλμπάνκιοϊ - Περδίκκας
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 110-111. Селото може да е и Горенци.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 163.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 223.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 270.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |