Бисексуалност

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бисексуалността е вид сексуална ориентация, характеризираща се с чувства на любов или сексуално влечение към представители и на двата пола, за разлика от хетеросексуалността и хомосексуалността.

Макар и по рядко, в тясно специализираните източници, като синоними на бисексуалност се употребяват и термини като пансексуалност (способността да бъде обичан друг човек, независимо от пола, дори той да не е от двойката мъж/жена), омнисексуалност (синоним на пансексуалност) и помосексуалност.

Бисексуалните хора могат да имат едновременни или редуващи се връзки с индивиди от двата пола, да поддържат моногамна връзка с мъж или жена, да осъществяват контакти с представители само на единия пол или да останат целибати. Бисексуалността, както и другите сексуалности е характеристика на сексуалните желания, нужди и самоусещане на човека, и не е задължително да включва съответното сексуално поведение.

Голяма част от бисексуалните хора се самоопределят като гей-хора и принадлежащи към ЛГБТ обществото. Според едно научно течение, основоположник на което е Алфред Кинси, мнозинството от хората имат бисексуална природа, която обаче бива подтисната от хетеронормативността. Той илюстрира това със своята Скала на Кинси, отбелязваща с числата от 0 (крайна хетеросексуалност) до 6 (крайна хомосексуалност) привличането в определена степен към същия и другия пол. На тази скала бисексуалността като привличане поне по малко и към двата пола заема всички позиции освен крайните две, с други думи ако човешката сексуалност бъде представена като скала, в чиито противоположни краища се разполагат твърдолинейната хетеросексуалност и хомосексуалност, то бисексуалността би заемала цялото пространство помежду тях.

Разпространение и съотношение[редактиране | edit source]

Някои проучвания, и особено Сексуално поведение на мъжа (1948) и Сексуално поведение на жената (1953) на Алфред Кинси, довеждат до извода че мнозинството от хората са в някаква степен бисексуални. Повечето хора, които са били изследвани, са декларирали известно привличане и към двата пола, макар да са отдавали предпочитания на един от тях. Според Кинси, само 5-10% от човечеството е изцяло хетеросексуално или хомосексуално.

Исторически преглед[редактиране | edit source]

Хората от почти всички общества, култури и епохи са показвали различни степени на бисексуалност. Голяма част от хомосексуалното поведение и традиции в древността, всъщност са само една страна на бисексуалната природа на древните хора. С това трябва да се направи уговорката, че понятията хетеросексуалност, хомосексуалност и бисексуалност са сравнително нови за човечеството концепции и не е съвсем правилно те да се прилагат в исторически план. В повечето древни култури, обществото е различавало хомосексуално и хетеросексуално поведение, но е нямало етикети „хомосексуални“ и „хетеросексуални“ хора.

В Древна Гърция, например, женените мъже обичайно поддържали и еднополови връзки с юноши.[1] В Древен Египет, Древен Рим, Арабия, Персия, Китай, Индия, Япония, Османска Турция и т.н. са засвидетелствани аналогични прояви на социално прието и нормирано бисексуално поведение.[2] Наред със съпругите си, еднополови любовници са имали Александър Велики,[3] римските императори[4], японските шогуни,[5] турските султани,[2] персийските шахове,[2] китайските императори и будистки свещеници.[6][7]

Шах Аббас прегръща виночерпеца си, картина от Мухаммад Касим[8]

Обичайното в древна Спарта било поддържането на връзки с момчета от страна на възрастни мъже. Смятало се, че интимните контакти между по-възрастните и по-младите войници укрепват лоялността и солидарността вътре в отряда, и насърчават смелостта и героизма в обкръжението на любимия човек. Често щом юношата навършел определена възраст, от връзката с любовника му били изключени сексуалните отношения.[9]

В средновековните мюсюлмански култури интимните отношения между мъже били широко разпространени.[2] Те били и основно вдъхновение на някои от най-знаменитите близкоизточни творци от епохата, като арабския поет Абу Нууас и персийските художници Риза Аббаси и Мухаммад Касим (16-17 век).[10] Като аргумент за това, че изричните забрани и суровите наказания в Корана са насочени не толкова срещу еднополовите сексуални отношения, колкото срещу тяхната публичност и показност, се посочва факта, че според шериата, за да бъдат наказани участниците в хомосексуално сношение, то трябва да е било видяно от четирима мъже или осем жени.

Флаг на гордостта на бисексуалните

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Francis Mark Mondimore, M.D. A Natural History of Homosexuality. The Johns Hopkins University Press, 1996
  2. а б в г Khaled El-Rouayheb. Before Homosexuality in the Arab-Islamic World, 1500-1800. University Of Chicago Press, 2005 ISBN 0226729885
  3. Plutarch. On the Luck and Virtue of Alexander A, 12.
  4. Светоний, Животът на 12-те цезари, Тиберий, 44; Калигула
  5. Stephen O. Murray. Homosexualities. University Of Chicago Press, 2002. ISBN 0226551954
  6. Margaret H. Childs. Chigo Monogatari: Love Stories of Buddhist Sermons? В: Monumenta Nipponica, Vol. 35, No. 2 (Summer, 1980), стр. 127-151
  7. Dharmachari Jñanavira. Homosexuality in the Japanese Buddhist Tradition.
  8. H. Nahavandi, Y. Bomati, Shah Abbas, empereur de Perse (1587-1629) (Perrin, Paris, 1998), стр.162
  9. Питър Джеймс, Ник Торп. Древните изобретения. Том I. С. 1998 ISBN 954-9513-29-7
  10. Louis Crompton. Homosexuality and Civilization. Belknap, Harvard, 2003. ISBN 0-674-01197-X