Бисерна гъба
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Бисерна гъба | |||||||||||||||||||||||||
 Бисерна гъба |
|||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
 Amanita rubescens(Pers. ex Fr.) Gray, 1821 |
|||||||||||||||||||||||||
Бисерната гъба, наричана още Бисерка или Перла[1] (Amanita rubescens), е вид базидиева гъба от род Мухоморка. Бисерката е ядлива гъба, която се среща както в широколистни, така и в иглолистни гори.
Съдържание |
Ботанически белези [редактиране]
- Гугла — При младите индивиди е кълбовидна, а при по възрастните — сводеста. Цветът и е червеникавокафява с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
- Месо —- бяло, а под кожицата в средата на шапката червеникаво. При разчупване месото почервенява, както и при стоене на въздуха.
- Ламели —- отначало бели, впоследствие червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето
- Пънче —- тънко и високо до 15 см, широко е до 2 см. При младите индивиди е плътно, докато при възрастните е кухо. Пънчето носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка.
Сходни видове [редактиране]
- Неистинска бисерка (Amanita pseudorubescens) —- отровна
- Пантерка (Amanita panterina) —- отровна
Качества [редактиране]
Бисерката е ядлива само изварена. Задължително се обелва кожицата на шапката. Мирисът и е обикновен, вкусът —- сладък с подчертан привкус. Не се поддава на сушене.
