Бисер Киров
| Бисер Киров | |
| Роден | 4 септември 1942 София, България |
|---|---|
| Стил | естрада |
| Активни години | 1967 - |
Бисер Христов Киров е български естраден изпълнител и композитор, понастоящем (2008) културно аташе на България в Русия. Започва кариерата си през 1967 година. Роден на 4 септември 1942 година в град София. Произхожда от семейство на свещенослужител - баща Христо Николов Киров e пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, майка Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети. Женен е от 1969 година за състудентката си Митка, с която е и до днес. Имат две деца - Венциноса и Бисер и три внучки – Малена, Елиса и Фрида. Владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки, румънски.
1961 г. завършва гимназия в 22 у-ще гр. София с пълно отличие 1961-63 г служи военната си служба. в артилерийския дивизион на гр. Марица /сега Симеоновград/ 1963-67 и 1970-73 г. следва във ВХТИ - София, специалност „полупроводникови материали”. 1968-69 следва в СДУ – „журналистика”. 1985 г. Заслужил артист на Н.Р.България 1988 г. завършва РАТИ /Руската Академия за Театрално Изкуство/ Москва, Русия, с отличие - специалност „музикална режисура” в курса на проф. Иоаким Шароев.
Като ученик свири на цигулка, след това на виола, а и до днес на китара. Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти. Случайно на 8 декември в1966 година е чут от Морис Аладжем и през 1967 година започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон”
Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт”, „Кюнстлерагентур”, „Госсконцерт”, „Прагоконцерт”, „Пагарт”, „Кубартиста”, „Джим Халси Ко”, „Макс Арт Интернешънъл”. Четири сезона - солист във „Фридрихщадтпаласт” Берлин, ГДР 1971, 1972, 1975 и 1977 г. Осемнадесет години е най-популярния певец-чужденец в ГДР.
Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици. Песните му са написани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстю Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.
Българските композитори писали за Бисер Киров са: Морис Аладжем, Атанас Косев, Тончо Русев, Петър Ступел, Борис Карадимчев, Александър Бръзицов, Стефан Димитров, Александър Йосифов, Дечо Таралежков, Йосиф Цанков, Зорница Попова, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и други.
Има издадени 15 винилови гиганта в България, Куба, ГДР, Полша, СССР , има издадени малки плочи и в Испания и САЩ, както и 9 компакт диска издадени в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.
Пял е с оркестрите на: Woody Herman, Karel Krautgartner, Оркестра дел музика модерна-Куба – Тони Таньо, Биг бенда на Немското радио – Martin Hoffmann, Биг бенда на Радио Прага - Václav Vobruba, Големия оркестър на Юрий Силантиев - Москва, Glenn Miller Orchestra - Нюола фестивал, Биг бенда на Радио София - Вили Казасян, Биг бенда на полското радио и много други. Негови партньори по сцена са били Karel Gott, Helena Vondráčková, Dean Reed, Maryla Rodowicz, Udo Jürgens, Dusty West, Bola de Nieve, Elena Burke, Roy Orbison, Алла Пугачьова, Frank Schöbel, Roy Clark, Dagmar Frederic, Don Williams, Йосиф Кобзон, Czesław Niemen, Sofija Rotaru, Лев Лешченко и много други.
20 години името му е сред десетте най-популярни естрадни изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са „Macht alle Türen und Fenster auf”, “Das ist Musik für mich”,”Sag’ auf Wiedersehen”, ”Cuba-Bulgaria”, “Guantanamera”, ”La casa grande”, ”Дождь”, „Татьянин день”, „Алеша”, „Птица счастья”, “Народна китка”, „Обичам” и много други. Жури на международните фестивали в Сочи, СССР, Хавана и Варадеро, Куба, Ялта-Москва – Транзит, Русия, Златния шлагер и Славянский базар, Белорусия, Бархатний сезон, Украйна, Гласовете на Азия, Казахстан, Славянск, Краснодар. От 1997 година е в борда на съветниците на Халси Инститют /за музикален бизнес/, Оклахома , САЩ. Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са : „ 15 години група Сигнал” 1993 , “Бисер Киров – шоу” 1993, 1994, , „Коледария” 1995, „Родопска коледа” 1996, концертите „Бисер Киров в НДК” 1998 и „Юбилеен концерт 2002”, „Звезден Рожен” 2000 и 2006, „Празници на руската песен” 2001, по негова идея са биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер - 30 години по-късно” 2002 и „Рождество за всички” 2004 г.
През 1995 до 2002 г. – е продуцент, режисьор и водещ по руската телевизия на детските предавания - „Златното ключе” и „ Чудната приказка” в РТР и ТВ Култура и е концертиращ артист в Русия и страните от ОНД . Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга” в град Волгоград, Русия . От ноември 2006 година е съветник по културата при посолството на Р. България в Москва.
Лауреат е на фестивалите:
1967 г Сочи, СССР. Трета премия 1968 г. София , VIII фестивал на младежта и студентите – златен медал 1969 г. Барцелона , Испания - Първа награда на Олимпиадата на песента 1971 г. „Златния Орфей”– първа награда за изпълнение, Голяма награда не се дава. 1973 г. „Златния лъв” , Лайпциг, ГДР– златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос 1974 г. Познан, Полша - „Познанска пролет” - лауреат 1975 г. Дрезден, ГДР – Голямата награда за изпълнение 1976 г. „Златен делфин” , Югославия - лауреат 1978 г. Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите - златен медал 1978 г „Златния Орфей” - Голямата награда „Златния Орфей” за композиция,с песента „Сонет” 1979 г. „Златния Орфей” - Голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница” на Ат.Косев 1981 г. Гала, Хавана, Куба – Голямата награда 1982 г. „Нюола фестивал” Канзас, САЩ – Голямата награда и награда на публиката 1983 г Тампере, Финландия ,.– лауреат на конкурса на Интервизията. 1984 г. Готвалдов, ЧССР – Голямата награда и звезда на ОРТ 1985 г. Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал 1987 г. Специална награда “Шоу мастър”” в песенния фестивал Кевън, Ейре ( Ирландии) 1992 г. Голямата награда на ФИДОФ, МИДЕМ Кан, Франция 1995 г. „Легенда на естрадата”- награда от фестивала Гласовете на Азия , Алма Ата Казахстан 1997 г Трета награда от 126 песни за Москва в конкурса на Московското кметство по случай 850 години Москва – с песента “Обичам Москва” по стихове на Вл.Башев. 2002 г. Почетна награда - Мечът на Алма Ата, Казахстан 2008 г. Почетния знак на Президента на Р.България г-н Г.Първанов
Десетки награди на българските конкурси : Младежки, Телевизионни, Мелодия на годината, Пролетни, Морето и трудовите хора, Песни за Варна.
