Бисер (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Южна България. Вижте също: Перла.

Бисер
България
Red pog.png
Бисер
Област Хасково
Red pog.png
Бисер
Общи данни
Население 768 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 28,346 km²
Надм. височина 63 m
Пощ. код 6470
Тел. код 03766
МПС код Х (Х)
ЕКАТТЕ 4128
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   - кмет
Харманли
Михаил Лисков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Бисер
Златка Ангелова-Вълкова
(БСП)

Бисер е село в Южна България. То се намира в община Харманли, Област Хасково. До 1906 година името на селото е Инджелии.[1]

География[редактиране | edit source]

Село Бисер е разположено между градовете Харманли и Любимец. Край селото минава международният път Е-80, който свързва България с Гърция и Турция. Има около 500 къщи, населението е християнско.

Климатът е преходносредиземноморски, има нискодолинни излужени и алувиални почви.

Основно занимание е селското стопанство — отглеждат се домати, краставици, лозя, новосъздадени овощни градини — ябълки и праскови. Новите лозя са в процес на засаждане и се работи усилено. Има три кравеферми.


Природата е красива, представляваща гористи хълмове, които обграждат селото. Има разнообразие от диви животни, птици, между които и черни щъркели, насекоми. В реката може да се уловят поне пет вида риба. Тук, в една от недалечните местности — Сазлъка, вирее блатно кокиче (използвано за производство на нивалин и др. лекарства), което е включено в „Червената книга на България“ като застрашен от изчезване вид.

През средата на селото тече река Бисерска, която се влива в Марица. Мост свързва двете части на селото.

В селото живеят много млади хора, което се доказва с функциониращото ОУ „Христо Ботев“, както и детската градина. Селото разполага с жп спирка по линията Свиленград-Пловдив-София.

История[редактиране | edit source]

Със старо име Инджелии селото е в пределите на България от 1885 г., а през 1906 г. е преименувано с указ 462 от 21 декември. Някои автори свързват името на селото не само с точния превод на турската дума “inci” – бисер, но и със с. Бисерча – място на действието в поемата “Изворът на Белоногата” от П. Р. Славейков.

В околностите на с. Бисер има 12 непроучени могили, които свидетелства за живот по тези места още от тракийската епоха. Много по-сигурни данни имаме за средновековието и учените смятат, че тук е имало селище още от Х-ХІ век. За това свидетелства открития средновековен некропол на мястото където сега е площадът на селото. Погребенията са били християнски. Стари християнски погребения са открити и в землището на смятаните за турски махали в района около Чешмата на Гергана, местностите “Юрена”, “Елехча” и турските гробища. Преди селото не е било тук. Центъра на предишното село е бил на около 300 м. от сегашния. Писменни сведения за селото има от 1592 г. Около 1336 г. в селото за пръв път стъпват турци, а през 1372 г. селото е завладяно от турците. По това време голяма част от българските семейства се разселват по Сакар и Родопите. Когато турците разбират на 17.01.1878 г., че руските войски наближават селото, избягват в Турция, като отнесли всичко, което може да се вземе. При бягството си разбитите войски на Сюлейман паша отвлекли добитъка и покъщината на населението. Селото е освободено от руските войски привечер на 19.01.1878 г. Придошлите след това от околните села българи масово изкупували имотите на турците. След Освобождението потомците на пръсналите се жители на селото се завръщат в с. Бисер, заселват се и преселници от други места. Първият род, който идва тук е на Добри Василев от с. Рогозиново, а след това идват още 6 семейства от това село. През 1892 г. идват 16 семейства от с. Белица и с. Черна могила. До Балканската война турците, макар и живеещи зад граница са имали имоти тук. Селото е опожарявано от турците три пъти, за последен път – през 1913 г., когато турците отново стигат до с. Бисер, и това е последното опожарено село в района. Било е по времето на жътва – турците струпали снопи в църквата и ги запалили. След този пожар оцеляват само 4 къщи, а хората се разбягали чак до Стара Загора. Църквата е построена през 1911 г. Пръв свещеник е Игнатий Василев. След него свещеник е синът му Василий. [2]

На 6 февруари 2012 година стана страшно Наводнение на село Бисер след скъсване на язовирната стена на язовир Иваново, намиращ се до село Иваново (Област Хасково), вълна висока до 3 м. залива село Бисер. Осем души загиват. Десетки къщи са разрушени. [3]

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

В единия парк се намира паметникът на Петко Рачов Славейков, а в другия — на Отец Паисий.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Атрактивно редовно събитие е обичаят коледуване — младите коледари посещават с песни и дува всяка къща. Всеки в домът си се е постарал да приготви колак или пита, която дарява на коледарите, както и царевични пуканки, сушени плодове, орехи, бадеми и т.н. — както си му е обичаят.
  • През последните години спря отбелязването на празника Сирници — маскирани хора се явяват на конкурс и журито избира „най-страшният“, след което насред площада се пали голям огън, около който се вие хоро — местните музиканти свирят с акордеон и тъпан, акомпанирайки на народните певици.
  • Отбелязването на празника Трифон Зарезан е ежегодно.
  • Бисерски панаир събира на 24 май всяка година хора отблизо и далече — Харманли, Хасково, Димитровград, Пловдив, Стара Загора, София, Варна, Бургас — живели в детството си на село и после разпръснати по големите градове. Поколения се събират „в бащините къщи“.
  • Отборът „Герганин извор“ играе мачовете си на реставрирания стадион в селото.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. - Добре дошли в Село Бисер
  3. dariknews.bg - Потоп в Южна България, водната стихия взе и жертви

Външни препратки[редактиране | edit source]