Бистрица (област Благоевград)
(пренасочване от Бистрица (Област Благоевград))
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.
| Бистрица | |
  Бистрица  Бистрица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 109 души[1] (15 март 2024 г.) 0,639 души/km² |
| Землище | 171,498 km² |
| Надм. височина | 893 m |
| Пощ. код | 2724 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 04217 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Бистрица в Общомедия | |
Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а „Свети Йоан Предтеча“ в местността Дъбово – от 1872 година.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[3] | “ |
В полунощ на 24 срещу 25 септември 1902 година в присъствието на Върховния революционен съвет, чети на Върховния комитет и 150 души милиция, в долната църква на Бистрица с молебен е дадено началото на Горноджумайското въстание.[4] На 19 и 20 октомври 1902 година, по време на въстанието в селото се води тежкият бой при Бистрица.[5]
При избухването на Балканската война пет души от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение на Българската войска.[6]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1540 души, от които 1300 българи-християни и 240 власи.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
|  |
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 90 | 100.00 |
| Българи | 89 | 98.88 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | ||
| Не се самоопределят | ||
| Не отговорили | 0 | 0.00 |
Религии[редактиране | редактиране на кода]
В 9 от махалите има параклиси или църкви.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бистрица
Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[11]- Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[12]
- Иван Райнов (1860 – 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
- Георги Стоилов (1864 - 1955), български революционер, търговец, деец на ВМОРО и политик, кмет на Горна Джумая (1912 - 1913), депутат в XVII ОНС (1914 - 1919)
- Йордан Войнов (1896 – 1986), деец на ВМРО и кмет на Бистрица (1931 – 1934)
- Кирил Широкански (1913 – 2002), кмет на Благоевград 1961 – 1967
- Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[13]
- Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[14]
- Коте Чорбаджигошев (1821 – 1903), български възрожденски общественик
- Лазар Петров (1811 – ок. 1900), български зограф
- Марян Стойков (р. 1924), български политик от БКП
- Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[15]
- Станой Крекмански (1915 – 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
- Стефан Стоянов Досев (1914 – 1942), български партизанин, ръководител на ВК при ОК на БКП София[16]
- Христо Стойков – Пищолчето, четник от ВМОРО,[17]
- Починали в Бистрица
- Коста Сандев (1883 – 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
- Свързани с Бистрица
- Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871 – 1889 година[18]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 19.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 107 - 108.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 112.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
- ↑ „Справка за населението на село Бистрица, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 20 октомври 2017.
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 20 октомври 2018.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 495.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 218.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 312.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 659.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 131.
| ||||||||||
