Бистрица (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
България
Red pog.png
Бистрица
Област Благоевград
Red pog.png
Бистрица
Общи данни
Население 62 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 171,498 km²
Надм. височина 893 m
Пощ. код 2724
Тел. код 073
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 4217
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)

Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.

История[редактиране | edit source]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[1]

При избухването на Балканската война пет човека[2] от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Религии[редактиране | edit source]

В 9 от махалите има параклиси или черкви.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бистрица
  • България Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[4]
  • България Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[5]
  • България Иван Райнов (1860 - 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
  • България Кирил Широкански (1913 - 2002), кмет на Благоевград 1961-1967
  • България Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[6]
  • България Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[7]
  • България Лазар Петров (1811 - ок. 1900), български зограф
  • България Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[8]
  • България Станой Крекмански (1915 - 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
  • България Христо Стойков - Пищолчето, четник от ВМОРО[9], македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, 2 и 3 роти на Кюстендилската дружина[10]
Починали в Бистрица
  • България Коста Сандев (1883 - 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
Свързани с Бистрица
  • България Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871-1889 година[11]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  2. http://www.flickr.com/photos/mihalorel/4188149807/
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  9. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.79
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.131.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.