Бистрица (Област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бистрица.

Бистрица
България
Red pog.png
Бистрица
Област Благоевград
Red pog.png
Бистрица
Общи данни
Население 61 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 171,498 km²
Надм. височина 893 m
Пощ. код 2724
Тел. код 073
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 4217
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Благоевград
Атанас Камбитов
(ГЕРБ)

Бѝстрица е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Бистрица се намира в планински район, на 9 километра източно от Благоевград. Състои се от 42 махали и подмахали. Някои от тях са: Дреново, Арабаджии, Шоповци, Гьоргьовци, Ризовци, Милово, Серезли, Брезово, Широканци, Бракаданци, Дъбово, Чепарковци, Тренчовци, Каменарци. През селото минава река Бистрица.

История[редактиране | edit source]

Църквата „Свети Георги“ е от 1861 година, а Свети Йоан Предтеча в местността Дъбово - от 1872 година.[1]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Бистрица, на И от Бараково 2 часа път. Разположена е на полите от Арисваница до едноименен приток от Струма. Околност планиниста; хората биват скотоводци и риболовци. В Бистрица се лови изрядна пъстърва. Църква „Св. Димитър“; на деня става панаир от околните села и от Джумая. Границата от Бистрица е твърде близо, нещо 1/2 час. Къщи 160; училище с 24 ученика.[2]

А преданията разказват, че първото огнище в село Бистрица е запалено в село Петковци. Трудно е да се установи кога точно е било това, но все пак, се смята, че е далече преди падането на България под османско робство. Турците заварват вече оформено селище. И както навсякъде в отечеството ни пламват сражения спомена за тях е полумитичен. Хорската памет е съхранила признателност към героите – Предимер, Слав и Добри организирали съпротивата срещу поробителите. В тяхна чест днес личат имената на местности край Бистрица – “Предимер”, “Славово” и “Добро поле”. От това време носи името си и река Кървачица (Ковачица). Турците нападали без успех и накрая по предателство на някаква баба от махала Бреньово те подковали конете си с плочите обратно и така заблудили българите. Изненадали и избили хората. Тогава реката потекла кървава. Настъпва робството. Тежка несрета, мизерия и страх стяга душите на хората.

Чак през Възраждането – края на 18 началото на 19 век проблясват нови искри. Тогава са създадени и основната част от махалите.

Петвековното османско робство се отразява върху духовното развитие на българския народ. Липсват сведения за духовния живот на бистричани преди падането под чужда власт. Все пак е ясно че населението е било свързано с християнската религия.

При завладяването на селото от турците е имало църкви и параклиси. И днес още много местности носят имената на църкви, светци и светици.

След падането на село под турско робство църквите са разрушени. И така няколко столетия няма църкви.

Чак през 1861г. е построена църквата “Св. Георги”. По-късно 1875г. “Св. Иван Предтеча”. През 30те години на 20 век е построена “Свети Димитър”, а след 9ти септември 1944г. малките църкви “Св. Петка” и “Света Богородица”.

Просветното дело се развива от църковното. Първото училище в селото е открито през 1850г. с труда и средствата на селяните. Сгради предназначени специално за училище за първи път са построени след Освобождението. През 1910г. е открито училището в махала Дъбово, декември 1918г. в махала Демирево, през 1924г. в Брезово.

При избухването на Балканската война пет човека[3] от Бистрица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Религии[редактиране | edit source]

В 9 от махалите има параклиси или черкви.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Бистрица
  • България Ангел Николов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 10 прилепска дружина[5]
  • България Иван Димитров, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, 3 рота на Кюстендилската дружина, 3 рота на 7 кумановска дружина, убит[6]
  • България Иван Райнов (1860 - 1944), български опълченец, баща на Николай Райнов и професор Стоян Райнов
  • България Кирил Широкански (1913 - 2002), кмет на Благоевград 1961-1967
  • България Коле Илиев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[7]
  • България Коте Бистришки, войвода на ВМОК, участник в Горноджумайското въстание[8]
  • България Лазар Петров (1811 - ок. 1900), български зограф
  • България Панайот Христов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Дончо Златков[9]
  • България Станой Крекмански (1915 - 1942), български партизанин, деец на ВМРО (обединена)
  • България Христо Стойков - Пищолчето, четник от ВМОРО[10], македоно-одрински опълченец, 19-годишен, земеделец, 2 и 3 роти на Кюстендилската дружина[11]
Починали в Бистрица
  • България Коста Сандев (1883 - 1923), български революционер комунист, убит по време на Септемврийското въстание
Свързани с Бистрица
  • България Георги Гаврилов, екзархийски свещеник между 1871-1889 година[12]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия Пирински край. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 89.
  2. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 19.
  3. http://www.flickr.com/photos/mihalorel/4188149807/
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 830.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 495.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 218.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 312.
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 18.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  10. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.79
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 659.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.131.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.