Битие (Библия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за библейския текст. За философското понятие вижте Битие.

Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493г Nuremberg Chronicle)

Битие (на гръцки: η ΚτίσιςСъздаване или η ΓένεσιςСътворение, на латински: Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

В Битие се представя древно предание за възникването на света, човешкия род и Божия народ – народа на Израил. В тази книга все още не се открива същинско законодателство. С изключение на няколко родословия, списъци и поетични творби, в Битие преобладава повествованието. Както цялото Петокнижие, така и Битие разказва за различни, понякога дори болезнени индивидуални или колективни изпитания. Тези събития се разказват от евреите и постепенно се преосмислят в светлината на нови събития и обстоятелства.

Съдържание на Битие[редактиране | edit source]

I Четири основни събития
  • Сътворението1:1-2:25
  • Падението на човека и резултатът от греха 3:1- 4 -5:32
  • Потопът 6:1- 7 8 -9:29
  • Разпръсването на нациите 10:1-11:32
II Историята на патриарсите: четирима основни герои
  • Авраам12:1-13 14 15 16 17 18 19-20:18
  • Исаак21:1-22 23 24 25 26:35
  • Яков27:1-28 29 30 31 32 33 34 35 36 37:1
  • Йосиф37:2-38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50:26

Деление на две части[редактиране | edit source]

Първата книга от Петокнижието условно може да се раздели на две части:

  • Началото на човечеството, създадено от Бог (1–11 глава),
  • Животът на Патриарсите (12–50 глава). Тази част се дели на три периода:

Освен това деление на части и периоди, съществуват и редица други, които според „теорията за източниците“ разграничават пластове, разпростиращи се през всички глави и продължаващи в следващите книги.

Предания, залегнали в основата на Битие[редактиране | edit source]

Вижте още Петокнижие

Най-старата част на Битие, йеховистичното предание, изгражда структурата на сегашната книга. Според него Бог създава човек от пръст и го поставя сред растенията и животните, обаче човек се вслушва в нечии други думи, а не тези на Бог. Затова Бог го изгонва от райската градина (2–4 глава)[1]. Човечеството не успява да запази единството си (11 глава), защото Бог не одобрява хората да бъдат един народ с един език. Спасява Ной преди Потопа (6–9 глава) и се обръща към Авраам, за да благослови чрез него всички племена по земята (12 глава). Периодът на този патриарх завършва с женитбата на сина му Исаак (24 глава).

Преданието за Яков, сина на Исаак, набляга върху неговото воюване с Бога и хората (32 глава), чак до смъртта му в Египет (49 глава). Битие завършва с историята на синовете на Яков. В нея главна роля играе Йосиф. Той спасява братята си от глад, като ги приема в Египет. А там, по-късно техните потомци ще изпитат жестокото робство.

Много екзегети (тълкуватели на Библията) смятат, че този литературен пласт е оформен в периода на кралството, основано от цар Давид и наследено от сина му цар Соломон, и че той представлява първата литературна обработка на местни и родови предания.

За елохистичното предание пък се смята, че е възникнало след политическото разделение на еврейската държава на две царства. Според „теорията за източниците“ това е литературен пласт, чийто обхват и значение е трудно да се разграничат. Най-вероятно започва в 15-та глава, тонът и е по-умерен и по-малко оптимистичен от този на йеховистичното предание. Тук Бог се представя на хората в съня им и не в човешки облик, както е в йеховистичното предание. В елохистичното предание се усеща влияние на пророците, например Авраам е наречен пророк (Битие 20:7), неговата вяра е поставаена на изпитание (22 глава)[2].

След падането на Йерусалим през 587 пр.н.е. (вж. Вавилонски плен) се предполага, че свещениците, прокудени в Месопотамия, извършват нова преработка на преданията за патриарсите. Преданието на свещениците, което обикновено звучи по-абстрактно, разглежда божиите дела от гледна точка на обредите и законодателството, като акцент се поставя върху завета (съюза) между Яхве и Авраам (17 глава) и Ной (9 глава).

Окончателната рамка на повествованието в Битие е поставена с началния разказ за сътворението на света (1 глава) и с родословията и хронологичните данни, които показват свързаността на човешката история. С посочване на заветите и отделните решения на Бог са отбелязани отделните етапи, започващи от сътворението до Ной и от Ной до Авраам, като се подчертава, че синовете на Израил са народ, който се различава от другите по това, че почита единствен Бог.

Битие и другите книги на Библията[редактиране | edit source]

Битие започва със сътворението, което се възпява в Псалми (8; 104), споменава се в Книга за Йов (38 глава) и в Книга на пророк Исаия (40 глава); Апостол Павел в посланията си сравнява Адам в райската градина с Христос (Послание към римляните 5:12–21), когото нарича нов Адам (Първо послание към коринтяните 15:45–49). Историята за потопа има отглас в драматичното описание на края на света (Евангелие от Лука 17:26–27)[3] и в картината на кръщението (Първо послание на Петър 3:20–21). Историята за Авраам започва с обещание, което Бог винаги потвърждава отново; то осветлява и решава съдбата на неговите потомци, на него се позовават и по времето на Исус Навиев и Давид, Апостол Павел говори за неговото осъществяване чрез Христос (Послание към галатяните 3). Думите за вярата на Авраама (Битие 15:6) са развити от Апостол Павел в Послание към римляните (3–4)[4] и Послание към галатяните (3)[5] .

Религиозно значение на Битие[редактиране | edit source]

Представянето на историята в Битие има следното теологично тълкуване на историческите събития: Бог е вдъхновил Мойсей или другите автори да напишат тази книга, в която да се покаже, че Бог по всяко време може да предложи на хората спасение.

На някои личности в Битие е посветено особено внимание, а това са: Адам и Ева, първите хора, Ной, който спечелва милостта на Бог и изпълнява неговите указания, и особено патриарсите: Авраам, Яков, Йосиф.

Освен мъжките образи, в Битие важна роля играят жените: Ева, която е наречена майка на всички живи, Сара, която се смее, когато на преклонна възраст научава, че ще стане майка на Исак, Ребека, която интригантства в полза на по-обичания си син, препиращите се Леа и Рахел и др.

Научно значение на Битие[редактиране | edit source]

През 1927 белгийският йезуит Жорж Льометр, професор по физика и астрономия в Католическия университет,ползвайки описанието на сътворението в Битие предлага хипотезата, че в началото на Вселената стои „експлозия” на „първичен атом”.Първоначално теорията е посрещната с недоверие (като опит да се помирят науката и църквата) но през последвалите години наблюденията потвърждават идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената. След откриването на реликтовото излъчване през 1965 това се смята за най-добрата теория за произхода и еволюцията на Космоса.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Библия на страницата на Българската Православна Църква»Първа книга Моисеева – Битие
  2. Библия на страницата на Българската Православна Църква»Първа книга Моисеева – Битие
  3. Библия на страницата на Българската Православна Църква» От Лука свето Евангелие
  4. Библия на страницата на Българската Православна Църква» Послание на св. ап. Павла до Римляни
  5. Библия на страницата на Българската Православна Църква» Послание на св. ап. Павла до Галатяни

Външни препратки[редактиране | edit source]