Битка за Сардарапад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка за Сардарапад
Конфликт: Част от Първата световна война
Период 24 май 1918 - 26 май 1918
Място Сардарапад, Армения
Резултат Победа за Армения[1]
Воюващи страни
Ottoman flag.svg Османска империя Flag of Armenia.svg Армения
Командири
Якуб Шевки Паша Полковник Даниел-Бек Пурумян
Полковник Погос-Бек Пурумян
Генерал Мовсес Силикян
Сили
36-та кавказка дивизия,
1 500 кюрдистански военни части,
40 артилерии
2-ра дивизия
2-ра пехота
5-та пехота
3-та бригада[1]
Жертви и загуби
3 500 души умират само от 22 до 26 май

Битката за Сардарапад (на арменски: Սարդարապատի ճակատամարտ) (на турски: Sardarapat Savaşı) е битка от Кавказката кампания по време на Първата световна война между Армения и Османската империя, близо до Сардарапад, Армения. Битката трае от 24 до 26 май 1918 г. Сардарапад е само на 40 км от Ереван, и затова целта ѝ не е само да се спре турското нашествие в Армения, но и предотвратяването на сриването на арменците като нация. [2]

Ход на военните действия[редактиране | edit source]

Само два месеца след подписването на Брест-Литовския мирен договор, Османската империя атакува арменско-руските територии.[1] След тези действия, 4-та арменска армия , с помощта и на военни части от РСФСР преминава границата и напада град Александропол (дш. Гюмри). Османската армия цели да разгроми арменската армия и да завземе Южен Кавказ. Немското правителство недоволства и отказва да помогне на турската армия за тази операция.

Само малка историческа арменска област, част от Руската империя, остава непобедена от османците, и точно там арменците се укриват след Арменския холокост.

Османските сили започват атака, разклоняваща се на три посоки, за завземането на Армения. След падането на Александропол, османската войска се предвижва към Арарат - сърцето на Армения. Арменците, под командването на Мовсес Силикиян, отблъскват османците при тридневен конфликт при Сардарапад. Победата дава началото и на независимата Демократична република Армения.[3][4]

Последици[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Harutunyan, A. The Battle of Sardarapat (Սարդարապատի ճակատամարտ 1918). The Soviet Armenian Encyclopedia. Yerevan, Armenian SSR, 1984, vol. x, pp. 227-228
  2. Peter Balakian|Balakian, Peter. The Burning Tigris: The Armenian Genocide and America's Response. New York: HarperCollins, 2003, p. 321 ISBN 0-06-055870-9
  3. Hovanissian, Richard G. (1997) The Armenian People From Ancient to Modern Times, Volume II: Foreign Dominion to Statehood: The Fifteenth Century to the Twentieth Century. New York. St. Martin's Press, p. 299. ISBN 0-312-10168-6
  4. Walker, Christopher. Armenia The Survival of a Nation. New York, St. Martin's Press, 1980. ISBN 0-7099-0210-7. с. p. 254.