Битка за Трансилвания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка за Трансилвания
Конфликт: Първа световна война (Румънска кампания)
Romanian troops in Transylvania.jpg
Румънски войски в Трансилвания
Период 15 август-26 ноември 1916 г.
Място Трансилвания, дн. Румъния
Резултат Победа на Централните сили
Воюващи страни
Flag of Romania.svg Румъния
Flag of Russia.svg Русия
Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Австро-Унгария
Командири
Flag of Romania.svg Александру Авереску Flag of Austria-Hungary (1869-1918).svg Артур фон Щраусенбург
Flag of the German Empire.svg Ерих фон Фалкенхайн
Сили
440 000[1] 70 000[1](в началото)
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Битката за Трансилвания е първата мащабна операция по време на Румънската кампания от Първата световна война. Тя е опит на румънските въоръжени сили да превземат спорната област Трансилвания и евентуално да изкарат Австро-Унгария от войната. Въпреки че официално е успешна, операцията води до застой след българската атака над Добруджа и по-късно успешна немско-австро-унгарска контраатака, която кара румънците да отстъпят през Карпатите в края на ноември.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Преди войната Кралство Румъния е съюзник на Австро-Унгария. Когато войната избухва през 1914 г., Румъния се обявява за неутрална страна, защото Австро-Унгария е започнала войната и Румъния няма никакво основание да ѝ стане съюзник. В края на краищата тя се присъединява на страната на Антантата с условието, че съюза ще признае властта ѝ над Трансилвания. Областта има абсолютно румънско мнозинство, но е под австрийско управление от 17 век (от 1867 г. - Австро-Унгария). Антантата приема условията и Румъния обявява война на Австро-Унгария на 27 август 1916 г.

Румънско настъпление (15 август-15 септември)[редактиране | edit source]

През нощта на 15 август три румънски войски пресичат изключително незащитените карпатски проходи, срещайки само малка и непостоянна съпротива по границата с Австро-Унгария. Румънският план, наречен „Хипотеза Z“, се основава на бързо напредвание към стратегически важната река Муреш. Румънската армия напредва бавно, превземайки Кронщат (Брашов) на 16 август, пресичайки река Олт на 4 септември и достигайки предградията на Херманщат (Сибиу) в средата на септември. Три руски дивизии пристигат в северна Румъния, но те страдат от недостиг на провизии и имат малко участие в боевете. По същото време България обявява война на Румъния и превзема Тутраканската крепост, а Германия и Австро-Унгария изпращат подкрепления в Трансилвания. Това кара румънското командване да изостави операцията. Една част от войската се премества от Трансилвания в южна Румъния, а друга остава там в защитно положение. Оттогава Румънската кампания придобива развой, лош за Съюзниците.

Контранастъпление на Централните сили (18 септември-29 ноември)[редактиране | edit source]

По същото време наскоро уволненият от поста началник на генералния щаб Ерих фон Фалкенхайн поема командването на Девета армия и започва контраатака срещу Румъния. На 8 септември германците разбиват румънската Първа армия край Хацег и я принуждава да отстъпи. Осем дни по-късно елитният „Алпийски корпус“ отблъсва румънска атака над Сибиу и на 4 октомври румънската Втора армия е разбита край Брашов. Четвърта армия, въпреки малкия натиск на врага, се оттегля в планините. Няколко седмици германците правят пробни атаки върху румънските защити, за да ги тестват. На 10 ноември Фалкенхайн прави основната си атака при прохода Вулкан, която донася големи загуби на Румъния. Към 26 ноември румънските защити са разбити, което позволява на немските войски да навлезнат във Влахия и да настъпват към столицата Букурещ.

Последици[редактиране | edit source]

Битката завършва с катастрофа за румънците, които не успяват да се възползват от численото си превъзходство и завидна стратегическа позиция (Трансилвания е била огромна и практически незащитена територия в линиите на Антантата). Генерал Авереску, върховен главнокомандващ на Румъния, отбелязва:

Офанзивната войска, която не срещаще никакви препятствия, се придвижваше бавно, но когато трудностите се появиха, веднага отстъпихме.

Войската на Фалкенхайн си осигурява позиция, от която да атакува Букурещ от север, а Аугуст фон Макензен прави настъпление от юг, като в края на краищата югоизточна Румъния е атакувана от две страни, а армията бяга в Молдова. Румъния губи две трети от територията си, включително и столицата си.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Romania's Attempted Occupation of Transylvania. // Mek.niif.hu. Посетен на 2009-05-05.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Transylvania“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.