Битка на Витков хълм

Битка на Витков хълм
Конфликт: Хуситски войни, Обсада на Прага
Битката на Витков, автор : Адолф Либшер
Период 14 юли 1420 г. Място Витков дн. Жижков хълм, Прага Резултат Хуситска победа Територия Бохемия
Воюващи страни
Хусити	Кръстоносци
Командири
Ян Жижка	Сигизмунд Люксембургски Хайнрих фон Исенбург † Винцент фон Вартенберг Филип Маджарин
Сили
няколкосотин	7000 конници
Жертви и загуби
	сериозни, сред които около 300 рицари

Битката на Витков хълм се състои през 1420 г. в района на Прага и е сблъсък между хуситите и контрареформаторските сили на кръстоносеца Сигизмунд Люксембургски. Тя е финална част от краткотрайната (едномесечна) обсада на Прага, наложена от кръстоносците.

Предистория

Смъртта на Ян Хус, екзекутиран по време на Констанцкия събор е повод за открито неподчинение на реформаторите в Бохемия. Нарекли се хусити, те предизвикват папа Мартин V и кандидатът за Свещен Римски император Сигизмунд със серия от анигермански и актицърковни погроми и актове, сред които са първата Пражка дефенестрация и присвояването на църковни имоти. Това дава причина за война на католическите сили в и извън Бохемия и на 1 март 1420 е издадена папска була, призоваваща католиците за Кръстоносен поход срещу Бохемия.

След първоначални успехи срещу бохемските католически лоялисти при Некмер и Судомер хусизмът е широкоподкрепен в Бохемия, Моравия и Силезия. Учението прониква след различни прослойки на къснофеодалното общество и е отхвърлено само от най-висшата германско-бохемска аристокрация. Тази разнообразна социална структура на хуситите не успява да се обедини от единнна идеология и скоро се появяват хусистки фракции. Всяка една ратува за църковни реформи, но в различна степен и готовност за компромиси. Така умерените каликстинци и Пражките хусити, оглавени от Винцент фон Вартенберг отначало се дитанцират от таборитите на Жижка. Но когато папската була е оповестена и тя призовава за религиозна война срещу всички хусистки секти пражаните канят Ян Жижка да отбранява града срещу кръстоносците. Едноокия Ян откликва и пристига в Прага малко преди Сигизмунд да обсади града около 14 юни 1420 г. Вдостващата кралица София и Винцент фон Вартенберг се затварят в Храдчани с лоялистки католически гарнизон.

Ход на битката

Битката на Витков хълм представлява сражение между двете армии - обсаждаща и обсадена, в района на укреплението на едноименното възвишение. Опитът на рицарите да го завладеят е осуетен, след като хусистки отряд излиза от крепостта и през карловите лозя напада атакуващите в гръб, докато от укреплението обстрелват врага с огнестрелните си оръжия. В битката кръстоносците са поведени от флорентинския кондотиер Филипо Спано. В сражението загива Хайнрих фон Исенбург, а много други рицари (цитират се около 300) също са повалени във Вълтава. Кръстоносната армия отстъпва към Ку̀тна Хо̀ра.

Последици

Според Пьотр Марчак военния гений на Ян Жижка печели трета неочаквана победа над остарелите бойни и обсадни тактики на рицарската война. Същият автор обаче цитира данни, според които кръстоносната армия наброява 100,000 души, а хуситите са едва 12,000. Авторът не обяснява защо това сериозно предимство в численоста, а и известната разлика във военната подготовка и екипировка на армиите не води до победа на кръстоносците. Очевидно голямата армия на агресора изпитва затруднение с продоволствието и снабдяването, което налага вдигане на обсадата и преориентиране към локална война - с цел грабеж и осигуряване на изхранването, затруднени от застоя под стените на Прага. Това не бива да обезценява успеха на Жижка, който умело използва всички военностратегически методи и е запомнен като победител.

Източници

• Sigismund at Vitkov.JPG

  Сигизмунд пред Витков, кадър от филма „Срещу всички“ (1957)

• 

  Статуя на Ян Жижка като конник в Национален Мемориал Витков Хълм - Прага, автор : Бохумил Кафка

• 

  Витков Хълм в Прага, с мемориала на Ян Жижка. Днес е наричан Жижков хълм

• 

  „След битката - Бог е Истина, не Сила“,
  автор : Алфонс Му̀ха, цикъл Словянска епопея

Външни препратки

• Битката в екранизация от 1957 г. : [1] и [2]