Битка на Мечкин камен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка на Мечкин камен
Конфликт: Илинденско-Преображенско въстание
Flag of Kruševo Republic.svg
Знамето на 3-и отряд на Пито Гули[1]
Период 12 август 1903
Място Мечкин камен, днес Република Македония
Резултат Крушевската република е разбита
Воюващи страни
IMARO-flag.pngВМОРО Ottoman flag.svgОсманска империя
Командири
IMARO-flag.pngПиту Гули Ottoman flag.svgБахтиар паша
Сили
370 четници повече от 2000
Жертви и загуби
40 убити четници неизвестни

Битката при Мечкин камен е най-голямото и най-кръвопролитното сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край паланката Крушево.

Битката[редактиране | edit source]

Прелюдия[редактиране | edit source]

На 3 август 1903 година е провъзгласена Крушевската република. На 12 август повече от десетхилядната армия на Бахтиар паша обкръжава Крушево. На заседанието на войводския съвет е решено всички чети да се изтеглят от града, но войводата Питу Гули напуска събранието и решава да окаже съпротива, така от 1200 четници в града само неговите 170 остават да го бранят.

Битката[редактиране | edit source]

Знаменосецът Георги Димев

Четниците на Питу Гули се укрепяват на Мечкин камен - скалисто плато на Биринската планина, която е склон от Баба планина. Секретар на четата е Коста Божинов, а негов помощник — Ставре Андреев. Знаменосецът е Георги Димов, а негови заместници — Нове Янкулов Неданов, от село Обършани, и Христо Влашето. Питу Гули държи реч и заповядва поради ограничените запаси на муниции стрелбата да се задържи докато турците не се приближат достатъчно. Отрядът се разделя на девет групи - една под командването на войводата, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.

Ставре Андрев и Коста Божинов

Турците настъпват от три страни - откъм селата Бирино, Журче и Острилци. Сражението започва в 10 часа сутринта като четниците удържат първо башибозушките отреди, после и атаките на редовната армия. В 19 часа привечер Мечкин камен е обграден и турците започват решително нападение. Последователно падат знаменосецът Георги Димев и заместникът му Нове Смугрев. В яростта си Питу Гули става и започва да стреля в право положение, вражи куршум отнася магазина на манлихерата му, а после и други куршуми го пронизват в гърдите и той пада убит. Завързва се ръкопашен бой, в суматохата на който войводите Блаже и Гюрлука с една част от въстаниците успяват да прибягат до Дълбока река и да се укрият в гората. Смъртта си намират общо 40 четници.

Последствия и жертви[редактиране | edit source]

Паметникът-чешма на Мечкин камен, по-късно разрушен от сръбските власти

След битката турците продължават усилено да обстрелват Крушево, а после в града вилнеят и башибозукът и редовната армия. От мирното население загиват 117 души - между тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. 150 момичета и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.