Битка на Мечкин камен
| Битка на Мечкин камен | |||||||
| Конфликт: Илинденско-Преображенско въстание | |||||||
Знамето на 3-и отряд на Пито Гули[1] |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Сили | |||||||
| 370 четници | повече от 2000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 40 убити четници | неизвестни | ||||||
Битката при Мечкин камен е най-голямото и най-кръвопролитното сражение на Илинденско-Преображенското въстание, разиграло се край паланката Крушево.
Съдържание |
[редактиране] Битката
[редактиране] Прелюдия
На 3 август 1903 година е провъзгласена Крушевската република. На 12 август повече от десетхилядната армия на Бахтиар паша обкръжава Крушево. На заседанието на войводския съвет е решено всички чети да се изтеглят от града, но войводата Питу Гули напуска събранието и решава да окаже съпротива, така от 1200 четници в града само неговите 170 остават да го бранят.
[редактиране] Битката
Четниците на Питу Гули се укрепяват на Мечкин камен - скалисто плато на Биринската планина, която е склон от Баба планина. Секретар на четата е Коста Божинов, а негов помощник — Ставре Андреев. Знаменосецът е Георги Димов, а негови заместници — Нове Янкулов Неданов, от село Обършани, и Христо Влашето. Питу Гули държи реч и заповядва поради ограничените запаси на муниции стрелбата да се задържи докато турците не се приближат достатъчно. Отрядът се разделя на девет групи - една под командването на войводата, а другите под командването на осем войводи от селските милиции.
Турците настъпват от три страни - откъм селата Бирино, Журче и Острилци. Сражението започва в 10 часа сутринта като четниците удържат първо башибозушките отреди, после и атаките на редовната армия. В 19 часа привечер Мечкин камен е обграден и турците започват решително нападение. Последователно падат знаменосецът Георги Димев и заместникът му Нове Смугрев. В яростта си Питу Гули става и започва да стреля в право положение, вражи куршум отнася магазина на манлихерата му, а после и други куршуми го пронизват в гърдите и той пада убит. Завързва се ръкопашен бой, в суматохата на който войводите Блаже и Гюрлука с една част от въстаниците успяват да прибягат до Дълбока река и да се укрият в гората. Смъртта си намират общо 40 четници.
[редактиране] Последствия и жертви
Въпреки победата на Мечкин камен турците продължават усилено да обстрелват Крушево, а после в града вилнеят и башибозукът и редовната армия. От мирното население загиват 117 души - между тях 15 жени, 5 момичета и 6 деца. 150 момичета и жени са изнасилени. Изгарят 159 къщи и 210 дюкяна.
[редактиране] Бележки
- ↑ Иванов, Иван, Български бойни знамена и флагове, изд. Св. Георги Победоносец, София 1998 г., „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“
[редактиране] Източници
- Епопеята на Мечкин камен, Йосиф Разсуканов, вестник „Македония“, брой 31, 5 август 1998 г.
- 13-те дена на Крушевската република, Георги Томалевски
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |