Битка на Ножот

Период	14 юли 1907
Място	връх Ножот, днес Република Македония
Резултат	сериозно популяризиране на борбата на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Битка на Ножот

Конфликт: Македонски въпрос

Воюващи страни

ВМОРО

Османска империя

Командири

Тане Николов
Иван Наумов - Алабака
Михаил Чаков
Христо Цветков
Петър Ацев
Гьоре Спирков - Ленищанец
Секула Христов - Ораовдолски
Велко Попадийски

Енвер бей

Сили

200 четници

3 000 войници
картечници

Жертви и загуби

67 четници

неизвестни

Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно сражение водено от четническия институт на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целият период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Битката се разиграва около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят.

[редактиране] Прелюдия

След Илинденско-Преображенското въстание сръбската и гръцката въоръжена пропаганда в Македония се засилват. На Рилския конгрес на ВМОРО проведен през септември 1905 година се взима решение да им се даде решителен отпор. От средата на месец май 1907 година четата на Тане Николов обикаля Поречието и Азот, а от месец юни и 50 членната чета на Михаил Чаков и 30 членната костурска чета на Христо Цветков.

Четата на Михаил Чаков, участвала в епопеята на Ножот.

Към четата на Тане Николов се присъединява и прилепския околийски войвода и член на окръжния комитет Петър Ацев. Към тях се насочват и четите на Иван Наумов и прилепската районна чета начело с Мирчо Найденов. В региона се концентрират общо: малко над 150 четници, дошли в последните два месеца от България, около 45 четници от местните окръжни и районни чети чети, в по-голямата си част влезнали предишната година в Турция и по решение на Организацията оставени за борба с чуждите пропаганди и почти 150 души селска милиция, вдигани поетапно от околните села. Основна цел на обединената чета под ръководството на Тане Николов е прочистване на селата в Бабуна планина от сърбомански шпиони и окончателното унищожаване на сръбската пропаганда. Сърбоманите от своя страна изпращат агенти в Битоля, Прилеп, Воден, Лерин, Тиквеш и Велес да предадат на турските власти нахождението на българските чети в село Никодин. След 10 юли турски войски се раздвижват в целия район.

[редактиране] Подготовка

Битолската чета на Тане Николов, участвала в епопеята на Ножот.

Сборът взима решение сборната чета да се раздели на няколко по–малки чети, които да заемат позиции около Никодин. Разпределението става по следния начин: едно отделение от 40 души заема позиция над самото село; друго отделение от 100 души, съставляващо главната част от четническите сили, се разполага на склона между село Никодин и село Попадия; трети отряд от 45 души състоящ се от костурската чета (30 души) начело с Христо Цветков и четници от четите на Михаил Чаков, и Мирчо Найдов заема позиция на скалата Ножот над село Ракле; други две групи (от по 8 души) четници начело с местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски се настаняват под връх Ясенова глава като те трябва да охраняват пътя между село Никодин и село Владиловци; последната група състояща се от четите на Тане Николов и Петър Ацев заедно с милицията заема височината Попадийските чукари. На 13 юли войводите се събират на съвет и въпреки решението на прилепския градски окръжен комитет четите да се изтеглят, войводите отказват и се приготвят са отпор на турския аскер. Атанас Попов от село Шестеово, оглавяващ костурската чета в отсъствието на Христо Цветков, Трендафил Думбалаков, самоотлъчил се юнкер от военното училище, Петко Койчев от Панагюрище, Найдо Арсов от село Папрадища и всички останали четници отказват да напуснат връх Ножот въпреки ненадеждността на позицията.

[редактиране] Битката

Костурската чета на Христо Цветков взела участие в битката.

Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот също откриват стрелба по идващия аскер. 18 четника се изкачват и заемат североизточния склон на самия връх. Тяхната позиция обаче не им позволява да виждат какво става на склона. Турските части започват да заемат позиции около самия връх и да го обкръжават. Войводата Мирчо Найденов отблъска турска рота напредваща към склона Пещерата, а на мястото на неговата чета застава тази на Тане Николов. Към него се насочват турски войски от Тиквеш и Велес. Четата на Иван Наумов пресреща турците преди възвишението Ножот, като отделението на Тодор Дочев, Никола Булгуров, Благой Каратанасов отбива турски набег към връх Ясенова глава, където се защитават четниците пазещи пътя между селата Никодин и Владиловци. До обед турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. Със 7 бомби четниците на Ножот се самоубиват. Четата на връх Ясенова глава отбива удари откъм село Смиловци и се изтегля. Четите на Михаил Чаков и Велко Апостолов - Попадийски се изтеглят от Попадийската река в посока село Подлес. С падането на нощта четите се изтеглят и турските войски им губят дирите. В следващите няколко дни аскера изловява и убива няколко загубени и ранени четници.

[редактиране] Епилог

Връх Ножот след битката.

Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България. 45 от тях загиват на самият връх, други 10 четника са убити в подножието на връх Ясенова глава, 6 души падат при изтеглянето от върха, 1 четник е застрелян на Мирчовата позиция, 4 четника са обградени в един плевник - двамата са застреляни, а другите двама (ранени от предният ден) са изгорени живи, един заловен четник е обесен след два дни във Велес.

След завземането на Ножот турците разсъбличат умрелите четници, но Енвер бей спира мародерството и нарежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са погребани в близост до върха от местните селяни. Поради каменистата почва и липсата на пръст те са затрупани с камъни и дълго след това части от телата на героите са разнасяни из околността от диви животни и кучета.

Документалната фотография на жертвите историята дължи на жандармерийския реформаторски офицер, италианският капитан Луций, който заснема разсъблечените тела на ножовци и по-късно тази фотография попада в ръцете на прилепските граждани.

Известни са имената на всички участвали в сражението, както и на всички загинали четници. Съвременните историци от Република Македония използват само имената на няколко, за да докажат „македонската“ същност на това събитие от следилинденския период на борбите. Основно се спрягат имената на Атанас Попов от село Шестеово, Костурско, на 17 годишният юнкер от Военното училище в София и брат на двама изтъкнати революционери Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, на 19 годишният Найдо Арсов от село Папрадища, Велешко и 18 годишният Петко Койчев от Панагюрище. Както и на двама местни милиционери - Милан Петров - Топличанец от Топлица, Димко Йованов - Газдата от Прилеп.

По повод 100 години от славната битка през 2007 година се провежда честване в Република Македония.^[1]