Битка при Айн Джалут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Айн Джалут
Campaign of the Battle of Ain Jalut 1260.svg
Период 3 септември, 1260 г.
Място Айн Джалут, Палестина
Резултат Решителна победа за мамелюците
Територия Египетски султанат
Воюващи страни
Monggol.svg Монголска империя,
Armoiries Héthoumides.svg Киликийска Армения,
Flag of Georgia.svg Грузинско княжество
Mameluke Flag.svg Египетски мамелюци
Командири
Simple Labarum2.svg Китбука Ноян IslamSymbol.svg Кутуз,
Baibars Icon.png Байбарс
Сили
8,000 - 20,000 10,000 - 20,000
Жертви и загуби
почти целият личен състав неизвестни

Битката при Айн Джалут се води на 3 септември 1260 г. между силите на Монголската империя и египетските мамелюци при Извора на Голиат (на арабски: عين جالوت, Айн Джалут) в долината Йезреел в Галилея, северно от библейска Самария. Битката при Айн Джалут е първото решително поражение на монголските завоеватели и най-далечната точка, която те достигат при нахлуването си в арабските земи. След предишни поражения те са се завръщали и са отмъщавали, но след поражението при Айн Джалут те не го правят. Монголското Илханство в Персия успява само веднъж да победи мамелюците след това, окупирайки за кратко части от Сирия и Палестина през 1300 г.

Предходни събития[редактиране | edit source]

Монголците обсаждат град в Близкия изток, 13 век

Монгке става велик хан през 1250 г. и незабавно се заема с довършването на плана на дядо си Чингис хан за световна империя. През 1253 г. той натоварва брат си Хулегу със задачата да води нашествията на югозапад. През 1256 г. Хулегу започва похода от територията на Персия на юг с 300 000-на армия от обучени, дисциплинирани и подвижни конници, които превъзхождат която и да е друга армия в света. Заедно с жените, децата и други последователи на армията, броят на монголците трябва да е достигал 2 000 000. [1] Хулегу първо се заема със сектата на убийците, които са заговорничили да убият Великия хан. В отмъщение монголците завземат за две години 200 крепости на сектата разпръснати из Персия, Сирия, Ливан и Кавказ. Разположени по планински върхове и смятани за непревземаеми, крепостите на убийците са известни като „орлови гнезда“ по името на основната им крепост в Аламут. Китайски инженери разполагат обсадни машини и една по една крепостите на убийците падат. Монгке хан е заповядал добро отношение спрямо тези, които се предадат без бой и унищожение на тези, които не го направят. Когато монголците достигат Багдад в армията им присъстват арменци от Киликия и дори франки от подчиненото княжество Антиохия. Петвековният Абасидски халифат е унищожен при превземането и разрушаването на Багдад през 1258 г. Само несторианите живеещи в града са помилвани. Хулегу заповядва халифа и синовете му да бъдат зашити в килим и стъпкани от коне, а несметните багдадски съкровища са откарани на Монгке хан в Каракорум. [2] Арменският крал Хайтон се съюзява с монголците срещу мюсюлманите и призовава съседите си кръстоносци също да се съюзят с монголския хан. През септември 1259 г. Хулегу набързо подчинява Месопотамия източно от р. Тигър. През януари 1260 г. монголците обсаждат Халеб и го превземат за дни с помощта на катапулти. Гражданите на Айюбидската столица Дамаск изгонват султана си Ал Малик Ал Насир и изпращат безусловна капитулация на Хулегу. Хулегу влиза в града заедно с Китбука, Хайтон и князът на Антиохия Бохемонд IV. Монголците залавят Ал Насир при Газа и го отвеждат при хана си. [3] Хулегу предвижда поход на юг през Палестина срещу последната голяма ислямска сила, мамелюците в Египет.

Монголски пратеници в Египет[редактиране | edit source]

През 1260 г. Хулегу изпраща пратеници до Кутуз в Кайро с искане за предаването му.

От царя на царете на Изтока и Запада, Великия хан. До Кутуз, мамелюка, който избяга, за да не попадне под мечовете ни. Трябва да помислиш какво се случи с други страни и да ни се подчиниш. Чул си как завзехме огромна империя и пречистихме земята от безредиците, които я опетняваха. Завзехме огромни територии, избивайки всички хора. Не можеш да избягаш от ужаса на нашите армии. Къде ще побегнеш? По какъв път ще избягаш от нас? Нашите коне са бързи, стрелите ни остри, мечовете ни като гръмотевици, сърцата ни са студени като планините, войниците ни многобройни като пясъка. Крепости няма да ни задържат, нито оръжия възпрат. Молитвите ти към Бог няма да ти послужат срещу нас. Нас не ни трогват сълзи, нито оплаквания. Само тези, които ни молят за защита ще бъдат в безопасност. Забързай отговора си преди огъня на войната да бъде запален. Съпротивлявай се и ще пострадаш от най-ужасните катастрофи. Ще разтрошим джамиите ти и ще разкрием слабостта на твоя Бог, след което ще избием децата и старците ти заедно. Понастоящем ти си единственият враг, срещу когото трябва да тръгнем на поход.

[4]

Кутуз обаче убива пратениците и излага на показ главите им на Баб Зулейла, една от портите на Кайро.

Повечето от мамелюците са специално подготвени за сблъсък с монголската армия. Много от тях са от тюркски или черкезки племена закупени в Константинопол от египетския султан и обучени в мамелюкската квартира на остров на р. Нил. Те са много добри ездачи и са запознати със степната война и монголската тактика и оръжия.

Походът[редактиране | edit source]

Междувременно обаче умира великият хан Монгке и Хулегу трябва да се върне в Каракорум, за да участва в избора на следващия хаган. Кубилай е провъзгласен за велик хан, но брат му Арик Боке му оспорва трона, което става причина за братска война. Хулегу взема по-голямата част от армията със себе си, оставяйки само два тумена (20 000 души) по командването на най-добрия си пълководец, тюркът Китбука Ноян, несториански християнин.

В късния август силите на Китбука тръгват на юг от базата им в Баалбек (днес в централен Ливан), минават на изток от езерото Тибериас през Палестина. Мамелюкският султан Кутуз междувременно се е съюзил с друг мамелюк, Байбарс, който разбира, че падането на Кайро би сложило край на амбициите му за власт. Монголците от своя страна са се опитвали да се съюзят с остатъка от кръстоносното Кралство Йерусалим, което сега е със столица Акр, но папа Александър IV е забранил това след като е прочел доклада на френския пратеник в монголския двор Гийом де Рубрук, а Юлиан де Грение (от Сидон) предизвиква инцидент, при който загива един от синовете на Китбука. Разгневеният Китбука разорява Сидон. Бароните от Акр повече се страхуват от монголците, отколкото от мамелюците и в необичаен ход позволяват на мамелюците да минат през територията им, да лагеруват близо до Акр и да закупят провизии от тях. От Акр Кутуз тръгва на югоизток към извора при Айн Джалут в Йезреелската долина.

Битката[редактиране | edit source]

Монголската конница

Вражеските сили се срещат при Айн Джалут на 3 септември. Там равнината се стеснява до 5 км като от едната страна е стръмния склон на връх Гилбоа, а от другата хълмовете на Галилея. Кутуз скрива част от войските си в околните хълмове и заповядва на Байбарс с авангарда да се изправи срещу монголците. Китбука напада Байбарс и го обръща в бяг, но скоро разбира, че е попаднал в капан. Китбука разгръща войските с в тишина с използването на черни и бели знаменца е тяхното нападение помита авангарда на Байбарс, а и левия мамелюкси фланг с престорено отстъпление, но са почти пометени от яростното монголско нападение. Китбука разбира грешката си и заповядва атака срещу левия мамелюкски фланг, който се огъва под монголската настървеност. Тогава Кутуз отива мястото, където боя е в разгара си, хвърля шлема си на земята и вика „О мюсюлмани!“ три пъти. [5] Неговите разнебитени войски се събират и удържат фланга. Кутуз води контранападение заедно с конни подкрепления, скрити в съседните долини. Китбука обаче също се държи, Той язди напред-назад и вика „Тук трябва да умра! Някой войник ще стигне до хана и ще му каже, че Китбука е отказал да се посрами с отстъпление и е жертвал живота си за дълга си!“ [6], [7] . Конят му е убит и го хвърля на земята, където несторианския пълководец попада в ръцете на мамелюците. Китбука е отведен при Кутуз, който му се подиграва. Китбука отвръща: „Ако загина от ръката, ще го считам за Божие дело, не твое. Не се опиянявай от случилото се, тъй като щом новината за смъртта ми достигне Хулегу хан, на неговият гняв ще заври като бурно море и от Азербайджан, до портите на Египет, земята ще се разтресе от копитата на монголските коне... Хулегу има три хиляди прочути конници като Китбука. Можеш да му отнемеш един. [8], [9] Кутуз заповядва Китбука да бъде обезглавен. Оцелелите монголци бягат на изток и прекосяват река Ефрат. Кутуз скоро влиза в Дамаск, Халеб и други големи градове в Сирия и пленява съпругата, детето и свитата на Китбука Ноян. Когато новината за смъртта на генерала му достига Хулегу, той показва мъката си и огъня на неговия устрем се разгаря: „Къде ще намеря друг служител, койот ще покаже такава преданост и привързаност пред лицето на смъртта?“. [10]

Битката при Айн Джалут е първият случай при който са използвани взривни ръчни оръдия (мидфа на арабски). Мамелюците ги използват, за да уплашат монголските коне и да предизвикат хаос в монголските редици. Барутният състав на оръдията е по-късно описан в арабски химически и военни наръчници през 14 век.

Последици[редактиране | edit source]

На път обратно към Кайро Кутуз е убит в заговор воден от Байбарс, който става султан. Неговите наследници превземат последното кръстоносно княжество в Палестина през 1291 г. Монголците са отново победени в първата битка при Хомс, по-малко от година по-късно и са напълно прогонени от Сирия.

След като монголската междуособица за наследяването на трона най-сетне е приключила и Кубилай хан става велик хан (последният в историята) Хулегу се връща в земите си през 1262] г. и събира войските си за отмъщение срешу мамелюците. Неговият братовчед Берке, който владее Кипчакското ханство в Русия обаче е приел исляма, противопоставил се е на унищожението от Хулегу на Абасидския халифат, установил е връзки с мамелюците и сега започва набези по северната граница на Хулегу, за да отвлече вниманието му. Хулегу се опитва да нахлуе на север от Кавказ, но претърпява тежко поражение през 1263 г. Конфликтите между монголците, започнали след смъртта на Монгке, слагат край на обединената Монголска империя. Хулегу успява да изпрати само два тумена срещу мамелюците и те са отблъснати. Умира през 1265 г. и е наследен от сина си Абака.

Мамелюците управляват Египет до 1517 г., когато са завладени от Османската империя.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. History's Hinge, Ain Jalut
  2. Regan, Geoffrey. The Guiness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 64-66
  3. History's Hinge, Ain Jalut
  4. History's Hinge, Ain Jalut
  5. History's Hinge, Ain Jalut
  6. Regan, Geoffrey. The Guiness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 64-66
  7. Jumi'u't-Tawarikh (Compendium of Chronicles): A History of the Mongols
  8. Regan, Geoffrey. The Guiness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 64-66
  9. Jumi'u't-Tawarikh (Compendium of Chronicles): A History of the Mongols
  10. Jumi'u't-Tawarikh (Compendium of Chronicles): A History of the Mongols