Битка при Арабаконак
| Битка при Арабаконак | |||||||||
| Конфликт: Руско-турска война (1877-1878) | |||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Русия |
 Османска империя |
||||||||
| Командири | |||||||||
| генерал-лейтенант Йосиф Гурко |
Мехмед Али паша (Карл Детроа) Шакир паша |
||||||||
| Сили | |||||||||
| Западен отряд (Гурко) | Орханийска армия | ||||||||
|
|||||
Битката при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западен отряд (Гурко), в помощ на Западната османска армия, обсадена при Плевен.
Съдържание |
[редактиране] Арабаконашка позиция
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе - Правец, Новачене - Литаково, Врачеш - Арабаконашка позиция и Златишко поле - София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между вр. Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия - редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 метра. Изграден е на командния вр. Шиндарник. В ляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Позицията е заета от около 43 табура. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София - Плевен.
Срешу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
[редактиране] Разположение на силите
През м. ноември 1877 г. Орханийска османска армия (командир Мехмед Али паша (Карл Детроа), планира да проведе настъпателни действия срещу заелия позиция при Арабаконашкия проход Западен Руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. В случай на успех, да развие настъплението в помощ на обсадената при Плевен Западна османска армия (командир Осман паша). Атаката е насрочена за 21 ноември / 3 декември със силите на 18 табура под командването на Шакир паша.
Генерал-лейтенант Гурко получава на 17 ноември / 2 декември предупреждение от главнокомандващия на действуващата Руска армия, княз Николай Николаевич, да не провежда настъпателни действия до приключване обсадата на Плевен. Узнал за османските намерения, планира изпреварващи действия с двудневен артилерийски обстрел, започващ на 21 ноември / 3 декември.
[редактиране] Боят на 3 декември
Османската атака започва рано сутринта. Нападнати са позициите заети от Лейбгвардейския Московски полк от двете страни на шосето за София. Първата атака е прекратена поради, руското артилерийско контранападение. Сред османските части настава бъркотия, вследствие експлозия на боеприпаси от пряко попадение на руски снаряд. Подновена е към 11, 00 часа. Десния фланг на Лейбгвардейския Московски полк е изтеглен назад. В ожесточения бой са насочени всички руски резерви и противника е отхвърлен. След 15, 00 часа започва трета османска отака. Този път срещу левия руски фланг. Отбит е с включване в боя на руските резерви.
[редактиране] Боят на 4 декември
През целия ден се водят османски атаки. Отбити са отново. Показана е неспособноста на Орханийската османска армия да води успешни настъпателни действия. На Арабаконашката позиция настъпва едномесечно затишие. Окончателно ще бъде превзета от руските сили в хода на преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Пузыревскй А., Переход через Балканы отряда ген. ад. Гурко зимой 1877 г., СПб., 1881 г.
- Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", С.,1986, 43-44, 58
- сп. Българските орли, Петко Петков
