Битка при Аркадиопол (970)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Аркадиопол през 970 г. е сражение край днешен Люлебургас, в което византийците (10-12 хиляди души, предвождани от Варда Склир), отблъскват войските на киевския княз Светослав Игоревич (30-38 хиляди руси, българи, печенеги и маджари) и ги принуждават да отстъпят на север от Стара планина.[1][2]

През лятото на 970 г., след като подчинява Източна България (вижте Нашествие на Светослав I в България), киевският владетел започва военни действия срещу Византия. За защита на границата в Тракия император Йоан I Цимисхий прехвърля войски от Мала Азия начело с доместика на Изтока Варда Склир и стратопедарха Петър. Сблъсъкът между тях и киевския княз става край крепостта Аркадиопол.[1][3]

В началото на битката византийски конен отряд увлича с привидно отстъпление печенежките и маджарските съюзници на Светослав. Попаднали в предварително организирана засада, те са напълно разгромени. В последвалото стълкновение с руско-българските сили византийците отблъскват българската конница и нанасят големи загуби на руската пехота.[1][3]

Съгласно византийските летописци (Лъв Дякон, Йоан Скилица, Йоан Зонара) резултатът от сражението е съкрушително поражение на Светослав – мнение, поддържано и от по-късни изследователи[2][4], а според Началната руска летопис изходът е в негова полза.[1] Успехът на Склир е временен – скоро след битката при Аркадиопол русите подновяват нападенията си в Тракия.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д Ангелов, Д., Чолпанов, Б. Българска военна история през Средновековието (X-XV век). Издателство на БАН, София 1994, ISBN 954-430-200-X, стр. 16-18
  2. а б Гюзелев, В. България от втората четвърт на X и началото на XI век, стр. 68 — В: Кратка история на България. Издателство „Наука и изкуство“, София 1983
  3. а б Treadgold, W. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press 1997, ISBN 0-8047-2421-0, p. 508
  4. Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Том I, част 2. Издателство „Наука и изкуство“, София 1971, стр. 576-579