Битка при Банъкбърн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Банъкбърн
Конфликт: Войни за независимост на Шотландия
Battle of Bannockburn - Bruce addresses troops.jpg
Робърт Брус пред войската си
Период 2324 юни 1314 г.
Място Блатата около Банъкбърн
Резултат Решаваща победа за Шотландия
Воюващи страни
Flag of Scotland.svg
Кралство Шотландия
Flag of England.svg
Кралство Англия
Командири
Flag of Scotland.svg Робърт Брус Flag of England.svg Едуард II
Сили
500 души лека кавалерия, 5 000 души пехота 2 000 души тежка кавалерия, 250 лека кавалерия, 11 450 души пехота
Жертви и загуби
500 пехота, 2 рицари 700 кавалерия и 11 000 пехота

Битката при Банъкбърн (на английски Battle of Bannockburn) на 23 и 24 юни 1314 е една от решаващите битки от Шотландските освободителни войни. В тресавищата на Банъкбърн близо 5 000 шотландски войни, под командването на Робърт Брус, се изправят срещу 20 000 армия на английския крал Едуард II. Шотландците разгромяват противника си напълно.

Предистория[редактиране | edit source]

През пролетта на 1314 г. крепостта Стърлинг, от 1304 г. под английско господство, бил окупиран и превзет от шотландците. След като надмощието на Англия било безнадеждно променено, комендантът Сър Филип Моубрей решава да предаде стратегически важната крепост на шотландските командири. До края на юни няма никакво настъпление от страна на англичаните за атака срещу обсадата. Английският крал Едуард II събира армията си при Берик ъпон Туийд, след това преминават границата и се насочват към Стърлинг.

Битката[редактиране | edit source]

В неделя, 23 юни 1314, английската армия достига брода при Банокбърн, на няколко километра южно от Стърлинг. Там, по заповед на Робърт Брус, се е преместила шотландската войска. В редиците им са строени войни от състава на 21 клана. С цел да намалят превъзходството на противниковата тежка кавалерия, шотландците възнамеряват да проведат бой от близка дистанция. Сред историците е позната противоречивата теза за тамплиерите, дошли на страната на Робърт Брус, за да подкрепят потомците на скотите. Битката започва в една област между реките Банъкбърн и Форт.

Битката продължава два дена. Първоначално 500 английски кавалеристи, на път за Стърлинг, се срещат с малка част от шотландската пехота. Шотландците с копия (шилтрон) се доказват за пореден път и чрез минимални жертви английското нападение е отблъснато. Английската кавалерия е принудена да отстъпи. Същевременно се образува и редица с по-малки копия, намираща се около главното ядро войни, когато английски войници пресичат Банък, за да се включат. Важна е и битката между английският рицар Хенри дъ Боухън и Робърт Брус: Де Боухън изважда Брус от бойната схватка, насочва копието си и язди към единсвения срещу му противник. В последния момент конят се изплашва от близкото сражение и Брус успява с една брадва да посече ризницата на Боухън. След няколко следващи незначими спречквания, настъпва нощта и английската армия се връща назад към лагера си между Банък и Пелстрийм.

Робърт Брус от страна на шотландците
Едуард II от страна на англичаните

Главната битка се състои на 24 юни. Английската армия настъпва и напада през Банък, докато шотландската войска чака строена с копията си. Първата английска кавалеристка атака е хаотична и с много загуби. Само няколко рицари успяват да пречупят копията на противника, но веднага биват убивани. Вседствие на това шотландците настъпват напред и принуждава вражеските кавалеристи да бягат през редиците пехотинци. Една атака на английските стрелци поваля в битката и свои, и противници. В бягството си леката кавалерия секва и атаката на стрелците. Численото превъзходство на англичаните не изиграва роля и те правят напразни опити да съберат войсковите си части. Шотландците атакуват останалите противници и ги отблъскват към реката. Едуард II бяга незабавно от бойното поле и след като входът през Стърлинг му е забранен минава през Западен Лоудиън, Дънбар и след това с кораб към любимата Англия.

Последствия[редактиране | edit source]

Тази победа носи на шотландците поне веднъж спокойствие от нападенията на враговете. На английското кралство, под ръководството на Едуард II последствията са както вътрешно, така и външно политически крах. Независимост на Шотландия е утвърдена от Арброутската декларация, съставена от шотландските благородници 1320 и изпратена на папата в Рим. На 17 март 1328 е подписана и обявена свободата на Единбург, който на 4 май същата година е ратифициран от Англия. Независимостта на Шотландия от Англия е призната официално и цялостните граници между двете държави са гарантирани от английският крал и парламента.

В днешни дни шотландското национално движение отдава своята почит съм събитията. Всяка година битката е чествана с марш от центъра на Стърлинг към полетата на Банъкбърн, където до статуята на Робърт Брус се полага венец от цветя.

Източници[редактиране | edit source]

Загубите и броят на войските: Големите битки на Средновековието, оригинално: Battles of the Medieval World 1000-1500, From Hastings to Constantinople. ISBN 978-3-8062-2061-2

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Schlacht von Bannockburn“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.