Битка при Батулия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Батулия
Втора световна война в България[1][2][3] Втора световна война
Информация
Период23 май 1944
Мястооколностите на с. Батулия, България
РезултатПобеда на българската армия и жандармерия
ТериторияБългария
Страни в конфликта
Втора софийска народоосвободителна бригадаАрмейски подразделения и II Врачанска жандармерийска дружина
Командири и лидери
Денчо Знеполски, Дичо ПетровКонстантин Стоянов[4]
Сили
200 партизани800 войници и жандармеристи
Жертви и загуби
40 убити и 10 плененинеизвестен брой

Битката при Батулия е сражение между български армейски и жандармерийски подразделения и партизанската Втора софийска народоосвободителна бригада по време на Втората световна война.[5]

В средата на май 1944 г. Втора софийска народоосвободителна бригада, формирана от част на Трънски партизански отряд и Войнишки партизански батальон „Христо Ботев“, започва боен поход от с. Кална, Трънско до Западна Стара планина. Походът е част от съсредоточаването на партизански сили в околностите на град София. Бригадата е отлично въоръжена и екипирана с английско оръжие, спуснато с парашути в районите на действие на югославските партизани от ЮНОА.

На 22 май, влизайки в непознат район, пленява местни жители, които използва за водачи. На 23 май достига околностите на с. Батулия. Жандармерията залавя освободените от партизаните водачи и научава за местонахождението на бригадата.

В ранната сутрин на 23 май започва тежко сражение между армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. От двете страни са използвани минохвъргачки, картечници и разнообразно автоматично оръжие. Привечер партизанските сили са разкъсани на три групи. Оставяйки на бойното поле 40 убити и 10 пленени, нелегалните пробиват самостоятелно обръча, възползвайки се от настъпилата тъмнина. В следващите дни до началото на юни жандармерийски и армейски подразделения водят преследване, в което загиват и други партизани. Сред тях са Дичо Петров, Франк Томпсън, Начо Иванов, Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Гочо Гопин и др.

Паметник в памет на битката при с. Батулия

Групата на Денчо Знеполски се завръща в района на Трънския партизански отряд, групата на Благой Иванов се съединява със средногорските партизани, а групата на Трифон Балкански с партизаните на ЮНОА.[6]

Битката при Батулия е сред най-тежките сблъсъци между партизани и правителствени сили по време на комунистическото съпротивително движение в България (1941 – 1944).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0-8047-0870-3, стр. 197.
  2. Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721
  3. България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136
  4. Недев Н., Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време, Издателство „Сиела“, С., 2007, с. 556
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 119
  6. Трънски, С., Неотдавна, С. 1957