Битка при Валансиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Валансиен
Конфликт: Френско-испанска война
Juanjosedeaustriaribera.jpg
Дон Хуан Хосе Австрийски, командващ испанската армия.
Период 16 юли 1656
Място Валансиен, Франция
Резултат Победа за Испания[1]
Воюващи страни
Flag of Cross of Burgundy.svg Испания Pavillon royal de France.svg Франция
Командири
Хуан Хосе Австрийски
Принц дьо Конде
Тюрен
Сили
20,000 войници[2][3] 30,000 войници[4][5]
Жертви и загуби
500 убити и ранени[6] 7,000 убити и ранени
4,000 пленени[4][7]

Битката при Валансиен се състои на 16 юли 1656 между армиите на Испания, командвана от дон Хуан Хосе Австрийски и френския благородник Конде (който тогава е на испанска служба); и Франция под ръководството на Тюрен. Това е едно от малкото поражения на Тюрен и се смята за последната голяма испанска победа през XVII век.[8]

Причини[редактиране | edit source]

На 18 май 1656 френските войски, командвани от Тюрен затягат обръча около укрепения град Валансиен, който се защитава от испански гарнизон под командването на Франсиско де Менесес.[2] Добре организираната обсада започва да изтощава защитниците. Към края на юни Хуан Хосе Австрийски, губернатор на Испанска Нидерландия решава да се притече на помощ на Валансиен, понеже ситуацията става неудържима.[6]

Френската армия, която се състои от 115 кавалерийски дивизии и 31 пехотни е разделена от още две дивизии от всяка страна на река Шелда, едната командвана от Тюрен, а другата от Льо Фер, като това създава проблеми с комуникацията.[6]

Битка[редактиране | edit source]

През нощта на 15 юли, когато крепостта е на път да се предаде, пристига испанската армия, състояща се от 81 ескадрона конници и 27 пехотинци. Войската на дон Хуан се окопава на около левга от ппротивника и се приготвя за настъпление. Разделят се на четири групи за атака:[6]

  • Испански и ирландски пехотинци под командата на Хуан Хосе Австрийски и маркиза на Карасена.
  • Войските, комндвани от принца на Лине.
  • Войските на Конде и херцога на Вюртенберг.
  • Новата армия, която трябва да се води от графа на Марсин.

Конде напада френските сили с такава ярост, че ги изненадва и унищожава тяхната съпротива.[6] Хуан Хосе Австрийски устоява на френските атаки, поради храбростта на своите войски и на свой ред напада французите.[6] След това Тюрен отблъсква залъгваща испанска атака и тръгва на помощ на Фер, но напразно и се налага да се оттегли чак до Кесно, където реорганизира силите си.[6]

Испанците пленяват 400 френски офицери, включително Льо Фер, лейтенант на Тюрен и 4,000 войници (но някои източници намаляват броя на 77 офицери и 1,200 войници)[9], включително техните принадлежности и провизии, 50 оръдия и целият им френски личен състав.[6] От дивизията на Льо Фер успяват да избягат само 2,000 човека, като захвърлят оръжието си и побягват безредно.[10]

Последици[редактиране | edit source]

Победата при Валансиен допринася много за повдигането на морала на испанските терсиос, особено като се вземе в предвид численото превъзходство на французите.

Фелипе IV заповядва да се направи златен медал по случай победата и го изпраша на Конде заедно със сабя, също от злато. Французите, обаче, успяват да реагират и знаейски численото си превъзходство не позволяват да бъдат сплашени. Тюрен бързо набира нови сили и провължава кампанията си.

Отслабените испански сили не са достатъчни, за да се извлече достатъчно полза от ситуацията, в резултат на което преговорите между двете срани в Мадрид се провалят, понеже окуражени от своя успех, испанците отказват да изпълнят френските искания.[9] Войната продължава до 1659, когато обединените сили на Франция, Англия и Нидерландия побеждават испанците в битката при Дюните.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Stradling p.26
  2. а б Rodríguez p.191
  3. Clodfelter p.41
  4. а б Hume p.276
  5. Rodríguez p.190
  6. а б в г д е ж з Rodríguez p.192
  7. Israel p.140
  8. Alcalá-Zamora p.59
  9. а б Martín Sanz p.210
  10. Stanhope p.251

Източници[редактиране | edit source]

  • Stradling, R.A.. Spain's struggle for Europe, 1598-1668. London, UK, Continuum International Publishing Group, 1994. ISBN 9781852850890.
  • Hume, Martin Andrew Sharp. Spain Its Greatness and Decay. BiblioBazaar, LLC, 2009. ISBN 9781113470898.
  • Rodríguez, Ignacio Ruiz. Don Juan José de Austria en la monarquía hispánica: entre la política, el poder y la intriga. Madrid, Spain, Librería-Editorial Dykinson, 2007. ISBN 9788498490299.
  • Israel, Jonathan Irvine. Conflicts of empires: Spain, the low countries and the struggle for world supremacy, 1585-1713. London, UK, Continuum International Publishing Group, 1997. ISBN 9781852851613.
  • Clodfelter, Micheal. Warfare and armed conflicts: a statistical reference to casualty and other figures, 1500-2000. McFarland, 2002. ISBN 9780786412044.
  • Martín Sanz, Francisco. La política internacional de Felipe IV. Segovia, Spain, Francisco Martín Sanz, 2003. ISBN 9789875610392.
  • Stanhope (5th earl.), Philip Henry. The life of Louis, prince of Condé, surnamed the Great. London, UK, John Murray, 2005.