Битка при Гравлот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битката при Гравлот е най-мащабната през Френско-пруската война. Води се на около 10 километра западно от Мец. След голямата си победа предишния ден в битката при Марс-Ла-Тур, немците се опитват да унищожат напълно отстъпващите френски сили.

Обединените германски сили, водени от полевия маршал граф Хелмут фон Молтке, обособени в Първа и Втора пруска армии, наброяват 210 пехотни батальона, 133 кавалерийски ескадрона и 732 тежки оръдия, общо 188 332 офицери и войници. Френската армия на Рейн, командвана от маршал Франсоа Аший Базен, наброява около 183 пехотни батальона, 104 кавалерийски ескадрона, подкрепени от 520 оръдия. Общият им брой е 112 800 офицери и войници.

Битката при Гравлот, изобразяваща атаката на прусаците.
пушката батальон 9 от Lauenburg гроба Lotte

На 18 август битката започва, когато Молтке нарежда Първата и Втората армия да настъпят срещу френските позиции. Генерал Манщайн отваря битката пред градчето Аманвийе със своята артилерия от 25-та пехотна дивизия. Ала французите са прекарали нощта, копаейки окопи и други подобни укрепления, а през това време поставят своята артилерия и картечници в скрити позиции. Когато те най-накрая разбират за атаката на прусаците, французите започват постоянна стрелба срещу движещите се немци. Благодарение на пушката Шаспо, французите влизат в битката много убедително и победата изглежда тяхна. Въпреки всичко пруската артилерия е много по-добра от технологична страна със своите оръдия на Круп.

До 14:30 генерал Щайнмец, командир на Първата армия, изпраща своите осем корпуса през Манската клисура, където пруската пехота скоро попада под ожесточения, сеещ смърт, огън от френските позиции от пушки и картечници. Оръдията от VII и VIII корпус започват обстрел, за да подпомогнат атаката, ала в 16:00, когато атаката е застрашена от забавяне, Щайнмец нарежда на VII корпус да се придвижи напред, последван от Първа кавалерийска дивизия.

При опасност южните немски атаки да се разпаднат, Третата пруска гвардейска пехотинска бригада от Втората армия, започва атака срещу френските позиции при Сен Прива̀, които са командвани от генерал Канробер. В 17:15 Четвъртата пруска гвардейска бригада се включва към атаките, последвана от Първата пруска гвардейска пехотна бригада в 17:45. Всички тези гвардейски атаки са жестоко обстрелвани от френски огън от окопите. В 18:15 Втората пруска гвардейска пехотинска бригада, последната от Първата гвардейска пехотна дивизия, са поведена за атака на Сен Прива, докато Щайнмец повежда последните резерви от Първата армия покрай Манската клисура. До 18:30 сравнително голяма част от VII и VIII корпус се отказават от битката и се оттеглят към пруските позиции. С загубата на Първа армия коронованият принц Фридрих Карл нарежда масиран артилерийски обстрел срещу позициите на Канробер в Сен Прива, за да предотврати провала и на гвардейската атака. В 19:00 часа Трета дивизия от 2-ри корпус от 2-та армия настъпва през клисурата, докато 11-ти корпус атакува близкия град Ронкур, а оцелелите от 1-ва гвардейска пехотна дивизия се хвърлят своите свежи сили срещу руините на Сен Прива. В 20:00 часа, след пристигането на 4-та пруска пехотна дивизия от 2-ри корпус с пруския десен фланг на Манската клисура, линията се стабилизира. По това време прусаците от 1-ва гвардейска пехотна дивизия и XII и II корпус успяват да завземат Сен Прива, карайки френските сили да се оттеглят. Немците са изморени от битката, а това се оказава перфектна възможност за французите да направят контраатака. Генерал Бурбаки обаче, отказал да накара резервите от френските стари гвардейци да се бият, смятайки, че ще претърпят провал.

До 22:00 часа изстрелите замират по бойното поле за през нощта. На сутринта френската армия на Рейн, вместо да изпрати нова атака срещу изтощените германски сили, се оттегля към Мец, където те са обсадени и накарани да се предадат два месеца по-късно.

Жертвите са ужасно много, особено за атакуващите немски сили. Огромното число от 20 163 представлява броя на общите германски жертви, ранени или изчезнали по време на битката на 18 август. Французите имат жертви, наброяващи 7 855 души убити или ранени заедно с 4 420 заложници (половината ранени), или общо 12 275 души. Докато повечето прусаци загиват под обстрела на френските пушки „Шаспо“, то повечето от французите падат мъртви под обстрела на пруските оръдия.

Въпреки че понасят по-малко жертви от немците, французите губят стратегически битката. Нерешителността им струва поражението при Мец на 27 октомври 1870 г., когато 170-хилядната армия на Базен се предава в плен на немците.

Вижте също[редактиране | edit source]