Битка при Граник
| Битка при Граник | |||||||||
 |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
| Древна Македония | Персийска империя | ||||||||
| Командири | |||||||||
| Александър Македонски Парменион Клит |
Арзам † Спитридат † Мемнон от Родос |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 22 000 тежка пехота 5 000 кавалерия 20 000 пелтасти |
5000 гръцки хоплити 10 000 кавалерия 9500 пелтасти |
||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 115-350 конници 1150-1380 пешаци 3500-4200 ранени |
3 000 пехота 1000 кавалерия 2000 пленени |
||||||||
Битката при Граник през май 334 г. пр. н. е. е опит на персийските сатрапи от Мала Азия да спрат нахлуването на македонски войски под пълководството на Александър Македонски в близост до точката на дебаркиране на македонците на азиатския бряг, както и на Троя. Александър ги сразява и си отваря пътя на юг към населените с гръцко население градове по брега на Егейско море, както и към вътрешността на Анатолия.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
След убийството на Филип Македонски Александър консолидира владенията на Хемуския полуостров и през 334 г. пр. н. е. пресича Хелеспонта (Дарданелите) от Сест до Абид и нахлува на територията на Персийската империя. Той напредва по пътя за Дасцилий, столица на персийската сатрапия Фригия. Персийските сатрапи събират войските си при гр. Зелеа и пресрещат Александър при р. Граник, вливаща се в Мраморно море. Гръцкият наемник Мемнон от Родос предлага тактика на изгорена земя – да се унищожат хранителните запаси по пътя на Александър, но предложението му е отхвърлено от сатрапите.
[редактиране] Битката
[редактиране] Разположение на силите
Персийците разполагат кавалерията си пред пехотата и се строяват на източния бряг на реката. Някои историци считат, че персийците са направили грешка в построяването си, други, че са искали да използват по-големия си брой конници, а според сър Уилям Тарн „персийските водачи всъщност са имали много мъжествен план, те възнамерявали по възможност да задушат войната при раждането ѝ като убият Александър.“
Армията на Александър среща персийците на път от Абид на третия ден на май. Парменион, предлага да прекосят реката нагоре по течението ѝ и да нападнат призори на следващия ден, но Александър напада незабавно през реката. Тази тактика изумява персийците и ги хваща неподготвени. Македонската линия е построена с тежките фаланги по средата и кавалерия по фланговете. Александър е с Придружаващата кавалерия на десния фланг. Персийците придвижват части от центъра към левия си фланг, очаквайки главното нападение да дойде откъм Александър.
[редактиране] Ход на битката
Битката започва със заблуждаваща маневра от македонския ляв фланг, където е Парменион. Персийците изпращат подкрепления там и отбиват нападението, но тогава Александър повежда конницата си в класически клиновидно нападение и удря центъра на персийската линия. Персийците контраатакуват с отряд благородници на коне и според разказите в ръкопашния бой няколко от тях са убити от самия Александър или от неговата охрана, въпреки че Александър е замаян от удар с брадва на благородника Спитридат. Преди да може да убие Александър обаче благородникът е убит от Клит. Александър бързо се възстановява.
Македонската кавалерия тогава се обръща наляво и започва да обръща персийката кавалерия, която се сражава с лявата страна на македонската линия след общо настъпление. В наскоро освободеното място в персийската линия се отваря празнина и македонската пехота се втурва срещу слабата персийка пехота отзад. При това и с мнозина от пълководците им вече мъртви, и двата фланга на персийската кавалерия отстъпват, виждайки рухването на центъра. Пехотата също е разгромена, а мнозина са посечени в бягството си.
[редактиране] Жертви
Македонците губят 115-350 конници и 1150-1380 пешаци. Персийците губят около 1000 конници и 3000 пешаци, най-вече в крайните стадии на битката. Гръцките наемници са пленени Александър, който заповядва повечето да бъдат екзекутирани, а 2000 изпратени оковани в Македония за тежък труд. [1]
[редактиране] Последици
Митридат, Ресак, Спитридат и други персийски водачи са убити, а Арсит бяга и се самоубива в сатрапията си. Александър освобождава гръцките градове по егейското крайбрежие, след което навлиза във вътрешността на Анатолия. Персийският шах Дарий III се изправя лично срещу македонския завоевател едва в битката при Иса.
[редактиране] Бележки
- ↑ Ариан 1.16.45 – 50
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
