Битка при Граник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Граник
BattleofGranicus.JPG
Период 3 май 334 г. пр.н.е.
Място Близо до р. Граник (дн. Бига Чаи, Турция)
Резултат Македонска победа
Територия Александър завладява Мала Азия
Воюващи страни
Verginasun.jpgДревна Македония Персийска империя
Командири
Александър Македонски
Парменион
Клит
Арзам †
Спитридат †
Мемнон от Родос
Сили
22 000 тежка пехота
5 000 кавалерия
20 000 пелтасти
5000 гръцки хоплити
10 000 кавалерия
9500 пелтасти
Жертви и загуби
115-350 конници
1150-1380 пешаци
3500-4200 ранени
3 000 пехота
1000 кавалерия
2000 пленени

Битката при Граник през май 334 г. пр. н. е. е опит на персийските сатрапи от Мала Азия да спрат нахлуването на македонски войски под пълководството на Александър Македонски в близост до точката на дебаркиране на македонците на азиатския бряг, както и на Троя. Александър ги сразява и си отваря пътя на юг към населените с гръцко население градове по брега на Егейско море, както и към вътрешността на Анатолия.

Предистория[редактиране | edit source]

След убийството на Филип Македонски Александър консолидира владенията на Хемуския полуостров и през 334 г. пр. н. е. пресича Хелеспонта (Дарданелите) от Сест до Абид и нахлува на територията на Персийската империя. Той напредва по пътя за Дасцилий, столица на персийската сатрапия Фригия. Персийските сатрапи събират войските си при гр. Зелеа и пресрещат Александър при р. Граник, вливаща се в Мраморно море. Гръцкият наемник Мемнон от Родос предлага тактика на изгорена земя – да се унищожат хранителните запаси по пътя на Александър, но предложението му е отхвърлено от сатрапите.

Битката[редактиране | edit source]

Разположение на силите[редактиране | edit source]

Персийците разполагат кавалерията си пред пехотата и се строяват на източния бряг на реката. Някои историци считат, че персийците са направили грешка в построяването си, други, че са искали да използват по-големия си брой конници, а според сър Уилям Тарн „персийските водачи всъщност са имали много мъжествен план, те възнамерявали по възможност да задушат войната при раждането ѝ като убият Александър.“

Армията на Александър среща персийците на път от Абид на третия ден на май. Парменион, предлага да прекосят реката нагоре по течението ѝ и да нападнат призори на следващия ден, но Александър напада незабавно през реката. Тази тактика изумява персийците и ги хваща неподготвени. Македонската линия е построена с тежките фаланги по средата и кавалерия по фланговете. Александър е с Придружаващата кавалерия на десния фланг. Персийците придвижват части от центъра към левия си фланг, очаквайки главното нападение да дойде откъм Александър.

Ход на битката[редактиране | edit source]

Битката започва със заблуждаваща маневра от македонския ляв фланг, където е Парменион. Персийците изпращат подкрепления там и отбиват нападението, но тогава Александър повежда конницата си в класически клиновидно нападение и удря центъра на персийската линия. Персийците контраатакуват с отряд благородници на коне и според разказите в ръкопашния бой няколко от тях са убити от самия Александър или от неговата охрана, въпреки че Александър е замаян от удар с брадва на благородника Спитридат. Преди да може да убие Александър обаче благородникът е убит от Клит. Александър бързо се възстановява.

Македонската кавалерия тогава се обръща наляво и започва да обръща персийката кавалерия, която се сражава с лявата страна на македонската линия след общо настъпление. В наскоро освободеното място в персийската линия се отваря празнина и македонската пехота се втурва срещу слабата персийка пехота отзад. При това и с мнозина от пълководците им вече мъртви, и двата фланга на персийската кавалерия отстъпват, виждайки рухването на центъра. Пехотата също е разгромена, а мнозина са посечени в бягството си.

Жертви[редактиране | edit source]

Македонците губят 115-350 конници и 1150-1380 пешаци. Персийците губят около 1000 конници и 3000 пешаци, най-вече в крайните стадии на битката. Гръцките наемници са пленени Александър, който заповядва повечето да бъдат екзекутирани, а 2000 изпратени оковани в Македония за тежък труд. [1]

Последици[редактиране | edit source]

Митридат, Ресак, Спитридат и други персийски водачи са убити, а Арсит бяга и се самоубива в сатрапията си. Александър освобождава гръцките градове по егейското крайбрежие, след което навлиза във вътрешността на Анатолия. Персийският шах Дарий III се изправя лично срещу македонския завоевател едва в битката при Иса.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ариан 1.16.45 – 50
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.