Битка при Дойран (1918)
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Дойран.
| Битка при Дойран | |||||||
| Конфликт: Част от битките на Солунския фронт от Първа световна война | |||||||
 Британското военно гробище при Поликастрон в близост до Дойран |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 България |
 Великобритания Гърция |
||||||
| Командири | |||||||
 Владимир Вазов Стефан Нерезов |
Хенри Уилсън Джордж Милн |
||||||
| Сили | |||||||
| 9-та дивизия с части на 11-та дивизия (1-ва македонска бригада) и Планинската дивизия (общо 35,000) |
Великобритания: 4 дивизии Гърция: 2 дивизии (общо 75,000) |
||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 2,726 общо[1] | Великобритания: 3,155 [1] Гърция: 3,948[1] Общо 7,103 |
||||||
|
|||||
Битката при Дойран от 1918 година е третата и последна битка от Дойранската епопея и се провежда между 18 и 19 септември.
Съдържание |
[редактиране] Битката
Първата атака на хълмовете е направена от 22-ра и 26-та дивизии на британската армия с подкрепата на критската дивизия от гръцката армия. Докато напредват нагоре по хълмовете дивизиите са подложени на кръстосан огън и са принудени да отстъпят с тежки загуби. След това атаката тръгва отново като 12-ти Чешърски полк води атаката. Бункерите на хълмовете са снабдени с картечници, които откриват огън по тях, чийто ефект е ужасяващ за съглашението: само 20-30 процента от войниците им стигат до окопите, но тези които остават продължават и пленяват първите два български окопа.
Южноуелският полк достига до последната защитна линия. От целия батальон само един офицер и 11 войника достигат до лагера. Българските части показват голяма смелост, въпреки че съотношението на силите е 6 към 1 в полза на съглашенските сили.[2]
[редактиране] Отстъпление
След цял ден продължила битка Съглашението успява да превземе съвсем малко територия отдясно благодарение на гръцките сили. На следващия ден 65-та бригада атакува. Атака води до нова загуба като само половината от войниците се връщат живи, въпреки това при атаката се превзема град Дойран и няколко хълма над него. След известно време стрелбата престава от българските укрепления, а англичаните и гърците напредвайки, откриват че те са изоставени. Сръбската и френската армия побеждават Австро-унгарската и българската армия в долината на Вардар и напредват към Дойран. Когато германският наблюдаващ операцията чува за това заповядва българската армия да отстъпи, за да не бъде отрязана от страни. [2]
[редактиране] Източници
- ↑ а б в Falls, Cyril. Military Operations - Macedonia: Vol II, History of the Great War, London, 1933.
- ↑ а б Taylor, History of World War I, p.247
- Taylor, AJP. History of World War I, ISBN 0-7064-0398-3.
- Пейчев, Атанас. „1300 години на стража“, Военно издателство, София, 1981.
[редактиране] Външни препратки
- История на Първата световна война
- Солун и Македония 1916-1918
- Зафиров, Димитър. „Отбраната при Дойран“. Военноисторически сборник, брой 1, 2004
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
