Битка при Драмдаг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Драмдаг
Руско-турска война (1877-1878)
План на битката при Драмдаг
Информация
Период4/16 юни 1877 г.
Мястохребет Драмдаг
РезултатПобеда за Русия
ТериторияКавказ
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Арзас Тергукасов Фалик паша
Татръоглу Мехмед паша
Сили
Еревански руски отряд Вански османски отряд
Жертви и загуби
159 убити и ранени офицери и войници1092 убити и ранени офицери и войници

Битка при Драмдаг е част от руското настъпление в началния период на бойните действия на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Настъплението на руските сили, което постига завземането на Зайдекан на 29 май 1877 г. е заплаха за главните османски сили при Зевин. Турския командир Ахмед Мухтар паша насочва срещу Ереванския руски отряд с командир генерал-лейтенант Арзас Тергукасов два отряда. Първия е в състав от 5000 офицери и войници и 9 оръдия с командир Фалик паша, вторият от 8300 офицери и войници и 12 оръдия с командир Татръоглу Мехмед паша. Заповедта е да се спре руското настъпление.

Командирът на Действащия руски корпус генерал от кавалерията Михаил Лорис-Меликов заповядва на Ереванския отряд от 11 000 офицери и войници и 32 оръдия да води активни действия с цел отвличане на османските сили от обсадата на Карс.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни руският авангард открива османските позиции по хребета Драмдаг, заети от отряда на Татръоглу Мехмед паша. На следващия ден 4 юни, руските части настъпват в две колони с обход на десния османски фланг, опиращ в планината Аджимаг. Османските сили се съсредоточават в този участък. Водят се две руски атаки. Последвалата османска контраатака е отбита със силен огън. В резултат османските части отстъпват в безпорядък и е убит е Татръоглу Мехмед паша.

Руски загуби са 159 убити и ранени офицери и войници. Османски загуби са 1092 убити и ранени офицери и войници. Руската победа открива пътя им към Пасинската долина.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 60.
  • Кимшишев С., Война в турецкой Армении в 1877 – 1878 г.г., СПб., 1884.