Битка при Ел Брук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Ел Брук
Конфликт: Полуостровна война
Период 6 и 14 юни 1808 г.
Място Ел Брук, близо до Барселона, Испания
Резултат Испанска победа
Воюващи страни
Flag of France.svg Френска империя Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Кралство Испания
Командири
Flag of France.svg Франсоа дьо Шварц,
Flag of France.svg Жозеф Шабрен
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Антонио де Виляфранка,
Flag of Spain (1785-1873 and 1875-1931).svg Хуан Баге
Сили
3 800–5 000 души редовна войска 2 000 души редовна войска и опълчение
Жертви и загуби
6 юни:
360 убити,
800 ранени
60 пленени,
1 пленено оръдие
14 юни:
83 убити,
274 ранени
6 юни:
20 убити,
80 ранени14 юни:
15 убити
50 ранени


Битката при Ел Брук в действителност са две отделни сражения край селището Ел Брук (в близост до Барселона), с разлика от няколко дни, между френските колони, командвани от Франсоа дьо Шварц и Жозеф Шабрен, и отряд от испански доброволци и наемници, начело с генерал Антонио де Виляфранка и Хуан Баге.

Сраженията се водят на 6 и 14 юни 1808 г., по време на Полуостровната война. Резултатът от битките и действията на страните е испански успех.[1] Испанците също така пленяват френски императорски орел.[2]

6 юни[редактиране | edit source]

Френският отряд от 3 800 войника на бригаден генерал Франсоа Ксавие дьо Шварц излиза от Барселона на 4 юни, напредвайки в посока към Сарагоса и Лерида. Дъждовната буря през този ден забавя похода и дава време на местните испански сили, съставени от опълчение от съседните села, каталонски доброволци ( somatén) и швейцарски и валонски наемници от барселонския гарнизон (2 000 мъже), да се мобилизират за действие. Испанците са водени от генерал Антонио де Виляфранка, който ги разполага по прохода Брук.

Последвалата схватка е успех за испанците,[3] и французите на Шварц се оттеглят към Барселона със загуби от 360 убити, 800 ранени, 60 пленени и едно заловено от неприятеля оръдие. Испанските партизани залавят и императорски орел.[4]

Статуя на Антонио де Виляфранка.

14 юни[редактиране | edit source]

Вторият френски опит е на 14 юни, когато те са водени от дивизионния генерал Жозеф Шабрен. Неговите войници обаче успяват само да подпалят няколко сгради в Ел Брук, след което са победени и отблъснати от испанските сили. На 15 юни, испанците нападат французите по време на оттеглянето им към Барселона, като убиват и раняват повече от 500 души.[5]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Gates p. 59
  2. Solís p. 167
  3. Gates p. 59
  4. Solís p. 167
  5. Pigeard. Dictionnaire des batailles de Napoléon

Източници[редактиране | edit source]

  • (на каталонски) Finestres, Jordi & Moliner, Antoni. Timbals de guerra al Bruc. June, 2008.
  • Gates, David. The Spanish Ulcer: A History of the Peninsular War. Da Capo Press 2001. ISBN 0-306-81083-2
  • Oman, Charles. A History of the Peninsular War Volume I. La Vergne, Tenn., Kessinger Publishing, 2010. ISBN 1432636820.
  • ((fr)) Pigeard, Alain. Dictionnaire des batailles de Napoléon. Tallandier, Paris, 2004.
  • (на испански) Rodríguez-Solís, Enrique. Los guerrilleros de 1808: Historia popular de la Guerra de la Independencia. Vol. I. Calle de Balmes 1895.

Външни препратки[редактиране | edit source]