Битка при Иса
| Битка при Иса | |||||||||
 Стенопис от римския град Помпей, изобразяващ Алксандър и Дарий при Иса |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Древна Македония |
Персийска империя Гръцки наемници |
||||||||
| Командири | |||||||||
| Александър Македонски | Дарий III Арсам † |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 41 000 | 100 000 | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 7 000 | 20 000 | ||||||||
Битката при Иса се състои на 5 ноември 333 г. пр. н. е. в Киликия, в близост до устието на р. Пинар и гр. Иса, до днешната турско-сирийска граница. Персийците, под личното пълководство на персийския шах, Дарий III превъзхождат македонците в съотношение повече от 2:1, но въпреки това са победени от Александър. Той преследва персийския владетел 24-25 км до падането на мрак.
Съдържание |
Предходни събития [редактиране]
Александър стъпва в Азия през 334 г. пр. н. е., побеждава персийската армия при Граник и завладява Мала Азия. Докато е в Тарс Александър чува, че Дарий събира голяма армия във Вавилон. Александър изпраща Парменион да заеме брега около Иския залив (североизточния ъгъл на Средиземно море). През ноември Александър получава известия, че голямата персийска армия се е придвижила в Сирия до гр. Сочи. Александър решава да събере армията си и да се запъти на юг през прохода на Йона. Той отминава Иса с войските си. Дарий знае, че Парменион държи прохода на Йона и избира да настъпи по северния маршрут. Персийците се настаняват в Иса без съпротива и отрязват ръцете на болните и ранените, оставени от Александър. Дарий разбира, че е минал в тила на македонците и е отрязал снабдителните им линии. Тогава се отправя на юг, но достигайки р. Пинар, неговите разузнавачи му докладват, че Александър марширува на север, за да го посрещне. Дарий разполага стана си на тясната крайбрежна равнина.
Битката [редактиране]
Македонците напредват през Стълбът на Йона. Александър води Придружаващата кавалерия на десния фланг, на левия поставя тесалийската кавалерия начело с Парменион, а фалангите по средата.
Дарий концентрира тежката си кавалерия при брега на десния си фланг. След нея линията се държи от гръцките наемни фаланги, персийската пехота покрай реката и хълмовете, където се обвиват около другия бряг и заплашват десния фланг на Александър (подобно на буквата Γ). Дарий заема центъра с най-добрата си пехота, гръцките наемници и императорската си конна гвардия.
Първоначално Александър избира на пръв поглед неблагоприятен терен за нападение (пресечен, с храсти и нанагорен, но това е за заблуда и удържане на персийците. Това изненадва Дарий, който избира да задържи позицията докато Александър лично повежда нападението отдясно, нареждайки на фалангите си да влязат в бой и да задържат основната персийска армия.
Персийската кавалерия първо се впуска срещу Парменион и съюзната кавалерия, която прекосява реката, за да започне битката. Александър повежда хипаспите през реката срещу кардаките и успява да пробие дупка в персийската линия. След като постига пробив Александър удържа кавалерията си и напада десния край на персийския център, посичайки охраната и офицерите в свитата на Дарий, предизвиквайки паника и бягството на самия шах и общ разгром. Александър вижда, че центърът и левият му флаг са под напрежение, оставя Дарий да бяга и удря гръцките наемници в тил. Гръцките наемници се разпръскват. Персийците виждат, че шахът им е изчезнал, битката е загубена и напускат позициите си в пълен разгром. Македонската кавалерия преследва персийците докато не пада мрака и избиват мнозина от тях.
Последици [редактиране]
Македонците пленяват лагера на Дарий, включително майка му и други жени от семейството му, към които Александър се отнася с достойнство. След битката при Иса Александър тръгва на юг, успешно обсажда Тир и Газа и влиза в Египет, където е провъзгласен за фараон.
Вижте също [редактиране]
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
