Битка при Кадеш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Кадеш
Конфликт: Поход на Рамзес II в Палестина и Сирия
Ramses II at Kadesh.jpg
Рамзес на колесница в битката при Кадеш
(стенопис в Абу Симбел)
Период 1275 г. пр.н.е.[1][2]
Място Кадеш, днешна Сирия
Резултат - тактически: пирова победа на египтяните
- оперативен: неуспех на Рамзес II — край на похода
- стратегически: Хетското царство се спасява от нахлуване
- реален: първата битка в историята, завършила наравно, без победител и победен
Воюващи страни
Новоегипетско царство Хетско царство
Командири
Рамзес II Муватали
Сили
около 2 000 бойни колесници,
16 000 пешаци
около 3 000 бойни колесници,
20 000 пешаци (не участват в сражението)
Жертви и загуби
неизвестен брой (относително по-голям) неизвестен брой (относително по-малък)

Битката при Кадеш е битка през 1275 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали. Тя се провежда на брега на река Оронт, в днешна Сирия. Битката включва около 5 000 бойни колесници и вероятно е най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници.

Предистория[редактиране | edit source]

По време на XVIII-та и XIX-та династии египтяните постепенно са избутвани назад — от горно Ретну (басейна на река Оронт) към Джади (басейна на река Йордан). В началото на този период хетите все още са слабо организирана група от търговски общности. Вероятно Кадеш е най-силната от тях, като упражнява влияние чак до Мегидо на юг. Аменхотеп II (известен и като Аменофис II), син на Тутмос III, води две битки срещу Кадеш — преди и след смъртта на баща си (1425 г. пр.н.е.).

Хетското царство (в червено) през 13 век пр.н.е. (в зелено е египетското Ново царство)

Множеството египетски кампании, водени през 13 век пр.н.е., предизвикват обща дестабилизация на района на река Йордан, включително и повсевместен бандитизъм. Последователното управление на Тутмос IV и Аменхотеп III (Аменофис III) не се запомня с нищо, освен, че Египет продължава да отслабва за сметка на държавата Митани — в североизточна Сирия, и на Кадеш — в района на планината Хермон (днешната Джабал-ел-Шейх). По време на царуването на Ехнатон (Аменхотеп IV) упадъкът на египетското влияние в региона продължава.

Значение[редактиране | edit source]

Приеманата от съвременните трактовки „първа голяма битка без победител“ в историята на древността всъщност води до залеза и на двата противника, сблъскали сили в западната част на плодородния полумесец. Хетското царство запада и изчезва омаломощено от сблъсъка, а в Древен Египет начело след сблъсъка отново застава нова династия — на Двадесета династия на Древен Египет, която на практика била последната на Новото царство.

Сблъсъкът в Леванта дал възможност за издигането на Финикия, бележейки началото на финикийската колонизация на и около Средиземноморието завършила с края на Пунически Картаген в античността през 146 г. пр.н.е. Резултатът бил в полза на трета страна - финикийците, които отпочнали да съграждат свое формирование - т.нар. Тиро-Сидонско царство, което достигнало своя пик и мощ при управлението на Хирам.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Battle of Kadesh, Encyclopaedia Britannica
  2. Rickard, J.Battle of Kadesh, c.1275 B.C., 20 October 2000