Битка при Кадеш
| Битка при Кадеш | |||||||
| Конфликт: Поход на Рамзес II в Палестина и Сирия | |||||||
![]() Рамзес на колесница в битката при Кадеш (стенопис в Абу Симбел) |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Новоегипетско царство | Хетско царство | ||||||
| Командири | |||||||
| Рамзес II | Муватали II | ||||||
| Сили | |||||||
| около 2 000 бойни колесници, 16 000 пешаци |
около 3 000 бойни колесници, 20 000 пешаци (не участват в сражението) |
||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| неизвестен брой (относително по-голям) | неизвестен брой (относително по-малък) | ||||||
Битката при Кадеш е битка през 1274 г. пр.н.е. между египетската войска на Рамзес II и хетите на Муватали II. Тя се провежда на брега на река Оронт, в днешна Сирия. Битката включва около 5 000 бойни колесници и вероятно е най-масовата в това отношение. В нея също така взимат участие и 9 000 пеши войници.
[редактиране] Предистория
По време на XVIII-та и XIX-та династии, египтяните постепенно са избутвани назад — от горно Ретну (басейна на река Оронт) към Джади (басейна на река Йордан). В началото на този период хетите все още са слабо организирана група от търговски общности. Вероятно Кадеш е най-силната от тях, като упражнява влияние чак до Мегидо на юг. Аменхотеп II (известен и като Аменофис II), син на Тутмос III, води две битки срещу Кадеш — преди и след смъртта на баща си (1425 г. пр.н.е.).
Множеството египетски кампании, водени през 13 век пр.н.е., предизвикват обща дестабилизация на района на река Йордан, включително и повсевместен бандитизъм. Последователното управление на Тутмос IV и Аменхотеп III (Аменофис III) не се запомня с нищо, освен, че Египет продължава да отслабва за сметка на държавата Митани — в североизточна Сирия, и на Кадеш — в района на планината Хермон (днешната Джабал-ел-Шейх). По време на царуването на Ехнатон (Аменхотеп IV) упадъкът на египетското влияние в региона продължава.
[редактиране] Значение
Приеманата от съвременните трактовки „първа голяма битка без победител“ в историята на древността, в същност води до залеза и на двата противника сблъскали сили в западната част на плодородния полумесец. Хетското царство запада и изчезва омаломощено от сблъсъка, а в Древен Египет начело след сблъсъка отново застава нова династия — на Двадесета династия на Древен Египет, която на практика била последната на Новото царство.
Сблъсъкът в Леванта дал възможност за издигането на Финикия, бележейки началото на финикийската колонизация на и около Средиземноморието завършила с края на Пунически Картаген в античността през 146 г. пр.н.е.
[редактиране] Вижте също
- Улубурунско корабокрушение
- Армагедон
- Доколумбови презокеански контакти с Америка
- Сблъсъкът на цивилизациите
