Битка при Кана (1018)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Византийски войници

Втората битка при Кана (Cannae) се състои през октомври 1018 г. на брега на река Офанто между византийците под командването на катепана Василий Войоанис и южноиталийските въстаници с командир Мелис от Бари, които искат да изгонят византийците от Южна Италия.

Въстаниците са подкрепяни от лангобардските князе на Южна Италия и от папа Бенедикт VIII, който привлякъл и множество нормански наемни рицари с командир Райнулф Дренгот, които образуват голяма част от антивизантийската войска. Въстаниците първо са с успехи от 1017 г. През есента 1018 г. по-многобройната византийска войска ги побеждава напълно в кръвополитна битка и византийската власт още веднъж е стабилизирана за две десетилетия. Също и Салерно с княз Ваймар IV трябва временно да признае византийската власт. Взетите от въстаниците Нормани, въпреки претърпяните загуби, остават в страната, вземат други преселници и основават самостоятелно господство, което през следващите десетилетия изгонва всички политически конкуренти (византийци, лангобардски князе, араби) от Южна Италия.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Horst Enzensberger, Canne, Schlacht von. In: Lexikon des Mittelalters 2, 1999, Sp. 1436
  • Norwich, John Julius. The Normans in the South 1016-1130.