Битка при Картахена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Картахена
Конфликт: Война за ухото на Дженкинс
Ataque Cartagena de Indias.jpg
Период март-май 1741
Място река Картахена (Колумбия), вицекралство Нова Гранада, днешна Колумбия
Резултат Решителна победа на Испания
Воюващи страни
Bandera de España 1701-1760.svg Испания Union flag 1606 (Kings Colors).svg Великобритания
Командири
Блас де Лесо
Себастиан де Еслава
Едуард Вернън
Сили
4,000[1]
6 кораба
31,400[2]
186 кораба[3]
Жертви и загуби
800 убити
1,200 ранени
6 кораба
8,000-11,000 убити[4]
7,500 ранени
50 кораба
1,500 оръдия

Битката при Картахена (на испански batalla de Cartagena de Indias) се води през 1741 г. между Испания и Англия и завършва с решителна победа за испанците.[5] Това е най-значителната битка през Войната за ухото на Дженкинс (1739-1748), която през 1742 прераства в по-мащабната Война за австрийското наследство.

Английската експедиция е най-голямата дотогава, а десантът остава най-големия провеждан някога до десанта в Нормандия през 1944. Само в тази битка, англичаните губят повече хора, отколкото в цялата Американска война за независимост. Те били толкова уверени в победата си, че техният адмирал Вернън изпратил в Лондон съобщение с новините за падането на Картахена и били излети специални медали по този случай. Когато в Лондон разбрали за поражението, те потулили случилото се и забранили да се говори за битката.

Предистория[редактиране | edit source]

Войната за ухото на Дженкинс е конфликт между Испания и Великобритания, който продължава от 1739 и 1748. Според договора от Севиля през 1729, англичаните се съгласяват да не търгуват с испанските колонии, с изключение на един кораб годишно и търговията с роби, която испанците смятат за унизителна.[6] Търговската класа в Англия, обаче иска да се добере до огромния пазар на Испанска Америка, а и самите колонисти искат да английски стоки, което довежда до огромен черен пазар. Според същия този договор, испанците имат право да проверяват всеки английски кораб в техни води. След една такава проверка през 1731, ухото английският капитан Робърт Дженкинс било отрязано от испанската стража, тъй като се занимавал с контрабанда. Дженкинс показал ухото си пред Камарата на общините. Това още повече засилило "военната треска" срещу Испания, която всъщност произлиза от желанието на англичаните да установят търговско и военно превъзходство в Атлантическия океан. Английският министър-прецедател Робърт Уолпол обява война на Испания на 23 Октомври 1739.[7] Вицеадмирал Вернън е привърженик на войната и настоява за нападателни действия пред Парламента и пред Адмиралтейството.[8]

Испанските Кариби[редактиране | edit source]

Търговията в Испанските Кариби се базирала на четири главни пристанища - Веракрус, Картахена, Портобело и главното пристанище Хавана, откъдето минавали всички пътища от другите градове. На 22 ноември 1739 при едно от първите сражения във войната, англичаните превземат Портобело, тогава част от Вицекралство Нова Гранада, като част от техните опити да дестабилизират испанските финанси. Слабозащитеният град бил нападнат от шест[9] линейни кораба под командването на вицеадмирал Едуард Вернън.[10] Въпреки, че испанците бързо си го връщат, леснината с която Портобело е превзет дава големи надежди на англичаните и в резултат Вернън е назначен за командир на една четвърт от британския флот, който е част от голяма сухопътна и морска експедиция под общото командване на лорд Кеткарт.[11] Лорд Кеткарт, обаче, умрял по време на пътуването и останало неясно кой е общия командващ. В резултат англичаните страдали от липса на координация в тази мащабна и сложна операция.

Съсредоточаването на голям флот и много войници е главно по политически причини, понеже правителството искало да осигури бъдещия успех на Вернън, като му даде превъзхождащи сили. Самият Вернън не бил убеден, че широкомащабна атака на силно укрепения град ще бъде толкова успешна, както при по-малкия Портобело. Той, обаче, не можел да откаже атаката на на каквото и да е пристанище, когато разполагал е такива огромни сили.[12]

Битката[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Francis Russel Hart, Admirals of the Caribbean, Boston, 1922, p.146.
  2. Robert Beatson, Naval and Military Memoirs of Great Britain, from 1727 to 1783, London, 1804, Appendix pp.25-27
  3. Tobias George Smollett, David Hume, History of England, Vol. II, London, 1848, p.391
  4. Francis Russel Hart, Admirals of the Caribbean, Boston, 1922, p.151.
  5. Английското поражение се сравнява от някои историци с неуспеха на Великата испанска армада през 1588. Също както в случая с Армадата, поражението не наврежда на стратегическата позиция на страната, а е по-скоро изпусната възможност за огромни придобивки, но без да навреди на стратегическото положение на Англия. При Картахена англичаните губят 15,500 човека и 50 кораба, а испанците през 1588 губят 16,000 души и 63 кораба (всъщност Великата армада не губи нито един кораб в директна битка с англичаните, огромните загуби на испанците се дължат на силна буря при бреговете на Шотландия и Ирландия). Стратегически, испанците предотвратяват английската инвазия и спасяват американските си колонии, също както англичаните предотвратяват завоюването на Англия през 1588.
  6. Reed Browning The War of the Austrian Succession, New York, 1993 ISBN 0-312-12561-5, p.21
  7. War of Jenkins Ear. // GlobalSecurity.org. Посетен на 2007-09-24.
  8. Douglas Ford, Admiral Vernon and the Navy: A Memoir and Vindication, London, MCMVII, p.124, "Унищожете техните поселения в Америка и Испания ще падне. По мое мнение трябва да се изпрати силен флот в Западните Индии, да унищожи сърцето на врага, да унищожи техните мини, да заграби техните съкровища, да превземе техните кораби, да унищожи до основи техните градове. Нека бъдат атакувани на колкото е възможно повече места едновременно... Ако Пуертобело и Картахена бъдат превзети, всичко ще е загубено за тях." Вернън на срещата на Адмиралтейството.
  9. Robert Beatson, Naval and Military Memoirs of Great Britain, from 1727 to 1783, London, 1804, Appendix p. 17, 3 70 guns, 2 60 guns, 1 50 guns.
  10. Ruiz, Bruce. Admiral Vernon and portobello. // Panama History.com. Посетен на 2007-09-24.
  11. Reed Browning The War of the Austrian Succession, New York, 1993 ISBN 0-312-12561-5, p. 22, "Те (англичаните) имали над 120 линейни кораба във флота си, докато Франция има само 50, а Испания 40. В статията на Мич Уилямсън Британското морско превъзходство: Ново осмисляне на някои фактори 2002, той заявява че военният човешки потенциал на Кралския британски флот в края на Войната за австрийското наследство през 1748 е 44,861, така че над 15,000-те хиляди моряци на Вернън представляват поне 25% от хората в Кралския флот.
  12. N.A.M. Rodger, The Command of the Ocean, 2004, page 236