Битка при Каудинийските проходи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Каудинийските проходи
Конфликт: Втора самнитска война
Battle of the Caudine Forks.jpg
Римска рисунка на битката при Каудинийските проходи.
Период 321 пр.н.е.
Място Каудинийските проходи, Беневенто
Резултат Римляните се предават.
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република Samnite soldiers from a tomb frieze in Nola 4th century BCE.jpg Самниум
Командири
Тит Ветурий Калвин
Спурий Постумий Албин
Гай Понтий
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
незначителни незначителни

В Битката при каудинийските проходи през 321 пр.н.е. римляните са победени от самнитите по време на втората самнитска война. Самнитският генерал Гай Понтий, син на историка Херений, побеждава войската на двамата римски консули Тит Ветурий Калвин и Спурий Постумий Албин Кавдин. Обозначаването като битка е само историческа формалност: не е имало сражение и не е имало жертви. Римляните са хванати в капан в безводно място от самнитите преди да разберат какво става, и не им остава нищо друго освен да преговарят за унизително предване. Действията са напълно политически, като преговарящите от двете страни се стремят да договорят най-добрите условия за тях. В крайна сметка самнитите решават, че ще бъде по-добре за бъдещите отношения да пуснат римляните, които минават „под каудинско робство“. Римляните спират воденето на тяхната кампания срещу самнитите от съображения свързани с религията и честта.

Битката се състои при „Каудинийските проходи“ (furculae Caudinae) близо до самнитския град Каудиум.

Капан[редактиране | edit source]

След спечелването на чиста победа някъде в Самниум през 322 пр.н.е., римляните отказват офертата за сключване на мир от самнитите, подготвяйки се да възобновят кампанията си през 321 пр.н.е. Консулите за годината Тит Вертурий Калвин и Спурий Постумий Абин, повеждат тяхната комбинирана армия към Кампания, решавайки да издигнат своя лагер до Калатия (Calatia), точно на изток от Капуа.

Самнитския генерал Гай Понтий разбирайки, че римската армия се намира близо до Калатия, изпраща десет войника дегизирани като овчари. Когато римляните ги залавят, мнимите овчари им казват, че град Лучера в Апулия, който на скоро е завладян от римляните е обсаден. Консулите напълно повярват в тази история и решават да се претакат на помощ на „обсадения“ град. Лошото за тях е, че избират да минат по по-краткият път през Каудинийските проходи. Районът около Каудинийските проходи е обграден от планини и може да се премине само през две дефилета. Според Тит Ливий, римляните минават по първия проход, и през тревистите полета без да забележат криещите се самнитски сили в хълмовете над тях. Когато достигат второто дефиле откриват, барикада от повалени дървета и големи камъни и скали. В този момент самнитите се показват на хълмовете. Разбрали, че са измамени, римляните опитват да се върнат, но виждат, че и пътят назад е блокиран. Те са хванати между две барикади, заобиколени от вражеските сили навсякъде над тях. В този момент според Ливий, римляните изпадат в отчаяние разбирайки, че положението им е безнадеждно.

Самнитската дилема[редактиране | edit source]

Римската армия, сега потънала в униние трябвало да реши как ще действа. Консулите заповядват на войниците да издигнат нормален походен лагер и така започва нещо като обсада. Според Ливий, самнитите нямат представа какво да направят, за да се възползват от техния успех. Гай Понтий изпраща писмо до баща си Херений Понтий с искане за съвет, как да се отнесе с римляните. Отговорът е: римляните трябва да бъдат пуснати невредими. Този съвет е отхвърлен и второ писмо е пратено до Херений. Този път отговорът е: да се избият всички римски войници до последния човек.

Не знаейки как да реагират с такива противоречиви съвети, самнитите поискали Херний да дойде и да обясни лично, какво има в предвид. Когато Херений пристигнал, той обяснил: като освободят римляните невредими, ще спечелят тяхното приятелство. Ако да ги пуснат не е приемливо, тогава трябва да избият цялата армия до крак, като по-този начин ще се отслаби Римската република и ще се предотврати нова инвазия за няколко години. Попитан дали няма среден път, Херний настоял, че всеки среден път ще бъде пълна глупост и ще даде на римляните причина за отмъщение, без да ги е отслабил.

Други древни източници предполагат, че се е провела битка в която самнитите побеждават римляните и ги принуждават да се предадат.[1]

Последици[редактиране | edit source]

Според Ливий, Гай Понтий показва нежелание да се възползва от съветите на баща си. Понтий настоява цялата армия от консулите надолу, да мине "под робство" (две копия забити в земята и трето сложено напречно на тях, създавайки нещо като портал), облечени само в техните туники. Това се разглежда като голямо унижение, което означава, че вражеските войници са напълно победени и са изцяло под властта на победителя. Римляните също трябва да изтеглят техните колонии от Самниум, включително Калес и колонията при Фрегелае (Fregellae). Тези условия са приети от двамата командващи консули и от присъстващите офицери, тъй като армията е изправена пред гладуване. Ливий описва детайлно унижението на римляните, което служи да се подчертае мъдростта на съвета на Херний. Според някои версии въпреки че условията, които са приети от консулите, са отхвърлени от сената, Рим ги спазва за няколко години до 316 пр.н.е.[2] Според други, Рим нарушава договора и нанася няколко поражения на самнитите, като дори римската войска пленява около 7000 самнитски бойци и ги заставя, да мината под „робство“.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цицерон, De Officiis. III - 109
  2. F. W. Walbank, A. E. Astin, M. W. Frederiksen, R. M. Ogilvie, The Cambridge Ancient History: The Rise of Rome to 220 B.C стр. 370–371
  3. F. W. Walbank, A. E. Astin, M. W. Frederiksen, R. M. Ogilvie, The Cambridge Ancient History: The Rise of Rome to 220 B.C стр. 371–372

Литература[редактиране | edit source]