Битка при Киноскефала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Киноскефала (364 пр.н.е.).

Битка при Киноскефала
Конфликт: Втора македонска война
Map Macedonia 200 BC-bg.svg
Македония в периода на Втората македонска война. На картата е показано местоположението на битката.
Период 197 пр.н.е.
Място Тесалия
Резултат Решителна римска победа
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република
Kunsthistorisches Museum Vienna June 2006 035.jpg Етолийски съюз
Philip V of Macedon.jpg Македония
Командири
Тит Квинкций Фламинин Филип V Македонски
Сили
около 33,400[1]
20 бойни слона
около 26,000[1]
Жертви и загуби
2,000 5,000 убити; 1,000 пленени

Битката при Киноскефала (Cynoscephalae; Κυνός Κεφαλα) се състои в планинската верига Kynoskephalai (старогръцки: „кучешки глави“) в Тесалия близо до град Тива. Тя е решаващата битка през Втората македонско-римска война.

В края на май и началото на юни 197 пр.н.е. войските на Филип V от Македония се срещат тук с римския генерал Тит Квинкций Фламинин. Македонските фаланги са победени. Това е краят на македонската хегемония в Гърция.

Предистория[редактиране | edit source]

Фламинин със своите съюзници от Етолийския съюз са позиционирани в Тива, тръгват на поход към Фере в търсене на Филип, който по това време е в Лариса. Двете армии се срещат близо до Фере, където кавалерията на Филип е победена в кавалерийска битка на хълмовете извън града. След това и двете враждуващи страни се изтеглят към Скотусис в търсене на храна, но заради хълмовете и двете страни остават извън зрителното поле на противника си.

Силите на Фламинин са между 32,500 и 33,400 войника. Освен обичайните римски войници и помощни части, които присъстват във всяка римска армия, силите му включват още и войници от съюзническия Етолийски съюз, лека пехота от Атаманци, наемни стрелци от Крит, бойни слонове и Нумидийска кавалерия пратена от нумидийския цар Масиниса.

Филип V има около 16,000 тежка пехота, които са във формация фаланга, 2,000 пелтасти, 5,500 човека лека пехота от Илирия, Тракия и Крит и 2,000 човека кавалерия — общо 25,500 войника.

Битка[редактиране | edit source]

Фазите на битката

По време на настъплението има тежка буря и на сутринта след нея на хълмовете и полето, които разделят двата лагера има гъста мъгла. Въпреки това Филип подновява напредването си към противника, но мъглата объркала и дезориентирала армията му. Тогава Филип праща малка сила да превземе Киноскефалските хълмове. Фламинин все още няма представа къде е позицията на врага и изпраща кавалерия и лека пехота да разузнаят района. Тези разузнавателни части се сблъскват с войниците на Филип, които държат хълмовете. Битката на хълмовете се ожесточила и Фламинин изпратил още 500 човека кавалерия и 2,000 пехота най-вече етолийци, като подкрепления, принуждавайки силите на Филип да се оттеглят към върха на хълма. Тогава Филип изпраща в схватката своите македонски и тесалийски конници, които постеменно започват да изтласкват римляните надолу по хълма, докато пристигналите етолийски конници не уравновесяват нещата. Филип макар и с нежелание изпраща своя фаланга към тежкия хълмист терен. В крайна сметка се налага да изпрати в атака общо 8,000 човека, преди да накара римляните да отстъпят.

Фламинин нарежда войските си на бойното поле. Оставя десният си фланг в резерв, със слоновете си пред него и лично повежда атаката с левия си фланг срещу Филип. Междувременно фалангата му, която вече е достигнала билото на хълма се присъединява към леката пехота и кавалерията, поставени на десния фланг на Филип. На тази фаланга Филип нарежда атака надолу по хълма срещу приближаващите насреща легионери. След като левият римски фланг леко-полека е изтласкан, Фламин нарежда на десния си фланг да атакува. Десния фланг на Филип, който заема по-висока позиция от левия римски фланг, първоначално се бие успешно срещу римляните. Лявото му крило и центъра, които се състоят от още една 8,000-дна фаланга обаче все още не са организирани в нападателна формация — всъщност те не се били организирани дори във фаланга все още. И когато Тит Фламинин изпраща слоновете си да атакуват точно тях те безредно се разбягват. След пробива един от римските трибуни взима 20 манипули и атакува македонския десен фланг отзад. Македонците не са в състояние да променят позицията си бързо, колкото римските манипули. Обградени от двата римски фланга, македонците претърпяват тежки загуби и се разбягват.

Последици[редактиране | edit source]

След кратко преследване Фламинин позволява на Филип да избяга. Според Полибий и Ливий, 5,000 македонци са убити (въпреки, че Ливий обяснява че други източници твърдят за 32,000 убити македонци). Тит Фламинин също така взима и 1,000 пленника. Римляните губят около 2,000 човека.

Това македонско поражение бележи края на имперската хегемония (подържана още от времето на Александър Македонски и от неговите наследници) и началото на величието на Рим. В по-късната битка при Пидна загубата показва, че македонската фаланга, до скоро най-ефективната военна единица в древния свят, вече е остаряла и не може да се сравнява с римския легион. Това се дължи главно на факта, че фалангата е много мощна фронтално, а римският легион, който е много по-подвижен и тактически дисциплиниран просто може да я заобиколи и да я нападне отзад.

Въпреки че след мирното споразумение, което се сключва на Филип е разрешено да запази царството си непокътнато, като буферна държава между другите гръцки държави и Илирия, Тит Фламинин обявява, че гръцките държави които са под македонски контрол, сега са свободни. Филип също трябва да плати 1,000 таланта сребро на Рим, да разпусне своя флот и голяма част от войската си, също така да прати своя син в Рим като заложник.

Бележки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Klaus Bringmann: Geschichte der römischen Republik: von den Anfängen bis Augustus. Beck, München 2002, ISBN 3-406-49292-4.
  • N. G. L. Hammond: The Campaign and the Battle of Cynoscephalae in 197 BC, in: The Journal of Hellenic Studies, Vol. 108 (1988), S. 60-82.
  • Renate Johne-Fiedler: Kynoskephalai. In: Johannes Irmscher, Renate Johne (Herausgeber): Lexikon der Antike. Bibliographisches Institut, Leipzig 1990, ISBN 3-323-00026-9.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.