Битка при Клокотница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Клокотница
Конфликт: Българо-византийски войни
Battle of Klokotnitsa.png
Период 9 март 1239 г.
Място Между река Клокотница и село Клокотница
Резултат Убедителна българска победа
Воюващи страни
България Епирска империя
Командири
Иван Асен II Теодор Комнин
Сили
малобройни сравнително големи
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите напълно разгромяват епирската империя, като пленяват епирския василевс заедно с цялото му семейство, а войската му освобождават.

Предистория[редактиране | edit source]

Нарастващото влияние на Иван Асен II върху Сърбия и Латинската империя започва сериозно да безпокои епирския владетел. Особено подозрителни и опасни са за него стремежите на българския цар да се намеси във вътрешните работи на латинците и да стане опекун на малолетния император Балдуин II, като му даде за съпруга дъщеря си Елена. Този план може да осуети намеренията на Теодор Комнин и затова той насочва армията си срещу България с надежата за бърза и лека победа. Теодор Комнин е толкова сигурен в победата си, че взема в похода цялото си семейство и куп придворни.

Ход на битката[редактиране | edit source]

В ранните часове на 8 март (денят на св. 40 мъченици) двете враждуващи армии се срещат край река Клокотница на 10 км западно от Хасково. За да окрили по-малобройната си войска от българи, Иван Асен II заповядва пергамента с нарушения мирен договор да бъде набучен на копие. В последвалата битка българският цар проявява хитрост и отлична военна тактика, обръщайки в бягство ромеите и франкските рицари – наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със синовете и дъщерите си.

Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат нахранени и пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност цар Иван Асен II е почитан и обичан “и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи” – пише византийският хронист Георги Акрополит.

В чест на голямата победа Иван Асен II заповядва да се изгради (или обнови) църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в престолния град Търново. Върху една от колоните и е издълбан надпис, който гласи:

"В лято 6738 [1230], индикт 3, аз, Иван Асен, в Христа Бога верен цар и самодържец на българите, син на стария цар Асен, издигнах из основа и с живопис украсих докрай пречестната тази църква в името на светите 40 мъченици, с помощта на които в дванадесетата година от царуването си, в която година се изписваше този храм, излязох на война в Романия [Тракия] и разбих гръцката войска, а самия цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри. И цялата му земя от Одрин и до Драч превзех, гръцка още и арбанашка [албанска] и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите [латинците], но и те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си [съществуваха], тъй като Бог така заповяда, понеже без Него нито дело, нито слово не се извършва. Нему слава вовеки, амин."

Според една легенда ранените български войни са лекувани край днешните Хасковски минерални бани. Част от местния фолклор е и големият събор “Банско одуше”, за който се говори, че се провежда от векове в памет на загиналите в битката при Клокотница.

Паметник[редактиране | edit source]

И днес пътуващите по магистрала Е – 80 могат да видят бронзовия барелеф на Иван Асен II, издигнат близо до историческото място, за да напомня за великата му победа край Хасково.

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.