Битка при Лютцен

Битката при Лютцен
Конфликт: Тридесетгодишна война
Смъртта на Густав II Адолф при Лютцен - картина от Карл Валбом, 19 век
Период 16 ноември 1632 г. Място Лютцен, севрозападно от Лайпциг, днешна Германия Резултат Пирова победа за шведите
Воюващи страни
Кралство Швеция Саксония Курпфалц	Свещена Римска империя Католическа лига
Командири
Густав II Адолф † Бернхард фон Сакс-Ваймар Додо Книпхаузен	Албрехт фон Валенщайн Готфрид Папенхайм † Хайнрих Холк
Сили
12,800 пехота, 6,200 кавалерия, 60 оръдия	10,000 пехота, 7,000 кавалерия, 24 оръдия
Жертви и загуби
3,400 загинали 1,600 ранени и изчезнали	Неуточнена бройка

Битката при Лютцен (16 ноември 1632 г.) се води между католическата имперска армия на Валенщайн и протестантската армия от шведи и германци, командвана от шведския крал Густав II Адолф в хода на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.).

Предистория

След като през 1630 г. шведите нахлуват в Германия, постепенно успяват да надделеят над католиците и да обърнат хода на войната. Ключовата победа е тази при Брайтенфелд. Оттам нататък Густав Адолф не възнамерява да изпуска инициативата. Той нахлува в южна Германия и през април 1632 г. отново разгромява имперските сили при река Лех. Самият имперски главнокомандващ фон Тили загива в тази битка. Тогава император Фердинанд II повиква отново на служба Албрехт фон Валенщайн, който с наемна армия тръгва към северна Германия, заплашвайки комуникациите на шведите. Густав Адолф се вижда принуден да го последва и да се ангажира с няколко малки сблъсъка. През ноември двете армии се оказват около Лайпциг, където се сблъскват.

Ход на битката

Денят се отличава с гъста мъгла, която забавя началото на битката. Тя започва добре за протестантите. Към 11 часа те атакуват слабото ляво крило на Валенщайн, където финландската кавалерия извършва блестящ пробив и всява паника. Налага се генерал Папенхайм да дойде на помощ с 3 000 души, за да отблъсне противниците. При това усилие обаче той е смъртно ранен и опитът за контраатака се проваля. Битката продължава да се води от тази страна на бойното поле с настъпления и отстъплания на двете армии. Докато води подкрепления в тази посока пада убит и шведския крал. Този факт обаче не става веднага известен и едва когато конят му е видян да габопира между двете армии, започва търсене. Открит е почти два часа по-късно и веднага е евакуиран в артилерийски фургон.

Албрехт фон Валенщайн

Междувременно шведското командване продължава да развива битката. Ветераните пехотинци от центъра атакуват противниковия център, макар че той е добре укрепен с окопи. Акцията им претърпява пълен провал - първо те са съсипани с артилерийски огън, а после пометени от конницата, излязла от втори ред. Два от най-именитите шведски полка са почти унищожени. Точно тогава се понася слуха за смъртта на Густав Адолф и в шведските редици настъпва паника. Те започват отстъпление, спряно на линията на резерва извън обхвата на имперската артилерия. Вторият в шведското командване - Бернхард фон Сакс-Ваймар - поема поста главнокомандващ и се зарича да спечели битката. Но не неговите усилия, а вестта, че кралят наистина е убит, повдигат духа на армията. Решени да отмъстят, войниците тръгват напред и в унищожителна и за двете страни схватка успяват да изтикат Валенщайн от позицията му, завладявайки оръдията му. Имперската армия отстъпва в боен ред.

По време на отстъплението, вече след мръкване, Валенщайн среща 4 000-та пехота, която цял ден е бързала на помощ. Той отхвърля желанието ѝ да предприеме контраатака, а я оставя да прикрива изморените му войници. Принуден да напусне Лайпциг и Саксония изобщо, той се оттегля в Бохемия. Така победата в таци битка остава за протестантите и особено за шведите, но загубата на Густав Адолф се оказва по-тежка от стратегическите ползи. Не е изненадващо, че скоро шведите ще претърпят поражение в битката при Ньордлинген.