Битка при Маарат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обсада на Маарат
Конфликт: Първи кръстоносен поход
CrusadersThrowingHeadsOfMuslimsOverRamparts.jpg
Обсадата на Маарат ал Нуман, кръстоносците хвърлят отрязани глави срещу защитниците на града
Период ноември - декември 1098 г.
Място Маарат ан Нуман, днешна Сирия
Резултат Убедителна победа за кръстоносците
Воюващи страни
Cross-Pattee-alternate red.svg Първи кръстоносен поход Fatimid Flag.png Фатимидски халифат
Командири
Armoiries Languedoc.png Раймонд Тулузки,
Blason sicile famille Hauteville.svg Боемунд Тарентски
IslamSymbol.svg Неизвестен
Сили
Неизвестни Неизвестни
Жертви и загуби
Неизвестни Около 20 000 граждани

Битката при Маарат е битка от Първия кръстоносен поход, станала в края на 1098 г. в град Маарат ан-Нуман, днешна Сирия. Тя става известна с проявите на канибализъм след нея, които остават в паметта на мюсюлманите векове наред.

Предходни събития[редактиране | edit source]

След като кръстоносците, предвождани от Раймонд Тулузки и Боемунд I Антиохийски, обсаждат и превземат Антиохия (дн. Антакия, Турция), те започват нападения в околностите през зимата. Кръстоносците не са добри в набавянето и защитата на провизиите си и затова армията започва да страда от глад и липса на въоръжение. През юли 1098 г. Раймонд Пиле, рицар във войската на Раймонд Тулузки, повежда поход към Маарат, важен град по пътя към Дамаск. Там те са напълно разбити от силно превъзхождащия ги мюсюлмански гарнизон и дават много жертви. През остатъка от лятото кръстоносците продължават похода си на юг и превземат още много малки градчета. При Маарат се завръщат отново през ноември.

Обсадата[редактиране | edit source]

В края на ноември хиляди кръстоносци обсаждат града. В началото жителите подценяват заплахата, тък като похода на Раймонд Пиле се проваля няколко месеца по-рано. Кръстоносците също така нямат възможност да проведат дълга обсада, защото зимата наближава, а те имат малко провизии, а и не могат да пробият през укрепленията, съставени от дълбок ров и дебели стени. Защитниците на Маарат, главно опълченци и невопитни граждани, успяват да удържат рицарите за две седмици. Обсадителите построяват обсадна кула, което им позволява да прескочат градските стени, като от другата страна други ги подкопават.

Кръстоносците разбиват стените на 11 декември. И двете страни се подготвят за бой през остатъка от нощта, но по-бедните рицари плячкосват Маарат. Сутринта на 12 декември гарнизонът преговаря с Боемунд, който им обещава добро отношение при предаване. Мюсюлманите се съгласяват, но кръстоносците веднага започват да колят населението. Боемунд получава контрола над укрепленията, а Раймонд - вътрешността на града, като така започва спора за властта над превзетите територии.

Канибализмът[редактиране | edit source]

Маарат не е толкова богат, колкото кръстоносците очакват, и през декември те все още имат малко провизии. Повечето рицари предпочитат да продължат похода към Йерусалим и не се вълнумат много от спора за властта между Боемунд и Раймонд. Вторият прави опит сда получи подкрепата на другите водачи. По време на преговорите някои от изгладнелите рицари в Маарат започват да ядат телата на убитите мюсюлмани.

Според Ралф от Кан:

Някои хора казват, че заради липсата на храна започнали да варят възрастни езичници в тенджери, нанизват децата на шишове и после с лакомия да ги изпичат.

Според Фулше от Шартр:

Изтръпвам при мисълта, че много от нашите хора, поразени от лудост и ужасен глад, режели парченца от задниците на вече убитите сарацини и ги печели, и след като парчетата се поизпечели от огъня, им се наслаждавали с варварски апетит.

Източници[редактиране | edit source]


  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747