Битка при Мариокефалон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Мириокефалон
Конфликт: Византийско-селджукски конфликти
Период 1176 г.
Място Филомелион, (дн. Турция)
Резултат Пълен разгром за византийските войски
Територия Византия, Анатолийска тема
Воюващи страни
Komnenos-Isaac-Arms.svg Византийска империя
Coa Hungary Country History Bela III (1172-1196).svg Унгарско кралство
Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Княжество Антиохия
Sunnism arabic blue.svg Румелийски султанат
Командири
Мануил I Комнин,
василевс
Кълъч Арслан II,
султан на селджуките
Сили
между 25000 и 40000 бойци неизвестни

Битката при Мириокефалон е сражение между византийската армия и селджукските турци, което се разиграва на 17 септември 1176 година край селцето Мириокефалон в Мала Азия, историческа Фригия. Вследствие на битката, в която византийците са напълно разгромени, Източната Римска империя окончателно се прощава с бляновете си за отвоюване на Мала Азия от турците.

Предистория[редактиране | edit source]

Византийската империя и селджукските държавни формирования се намират в състояние на война от средата на XI век. Въоръжените сблъсъци в това противопоставяне са епизодично прекъсвани от нетраен и нестабилен, напрегнат мир. В подобна пасивност една спрямо друго се намират Византия и Румелийския султанат в навечерието на битката при Мириокефалон. Това състояние се обуславя и от наличието на общ враг в конкретния момент - емирството на Данишмендите, срещу което двете страни са близо дори до сключване на военен алианс. Според договореността между Мануил I Комнин и Кълъч Арслан съвместно отнетите данишмендски територии трябва да преминат под властта на византийската корона. Румелийските селджуки наистина успяват да откъснат такива земи, но отказват да ги преотстъпят на Византия. Това става формален повод за Мануил да организира поход срещу румелийската столица Иконион. В експедицията са включени унгарски отряди и франкски воини от новия васал на Византия - Княжество Антиохия.

Последици[редактиране | edit source]

Битката, сполучливо наричана в историографията втори Манцикерт, бележи края на злощастния военен поход срещу Иконийския султанат, както и залеза в управлението за един от най-успешните византийски императори - Мануил I Комнин.

След битката Византия губи геополитическата инициатива в борбата си срещу нахлуването на турците и окончателно се прощава с надеждите да възстанови имперската власт в бившите си анатолийски провинции. Загубата в битката е конкретният повод за организирането на Третия кръстоносен поход, целящ отвоюването на сухопътните коридори за достъп на поклониците до Светия гроб.

Мириокефалон на картата на Византийската империя (1180 година)

Битката слага символичното начало на окончателната гибел на Византия. Като следствие от поражението на Византия избухват народоосвободителни движения на Балканите като въстанието на Асен и Петър, което съвпада с окончателните действия на сръбска съпротива срещу византийската власт, довела до провъзгласяването независимостта на първата сръбска държава в историята - Рашка (през 1180 година).

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.