Битка при Мелитена
| Битка при Мелитена | |||||||||
| Конфликт: Кръстоносни войни | |||||||||
 Източен Анадол и Киликия през 1097 г. |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Антиохийско княжество, Арменска Киликия |
 Данишменидски емират |
||||||||
| Командири | |||||||||
 Боемунд I Антиохийски Ришар Салернски |
 Малик-Гази Гюмюштекин |
||||||||
| Сили | |||||||||
| Неизвестни | Неизвестни | ||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| Неизвестни | Неизвестни | ||||||||
Битката при Мелитена е военно сражение, случило се през 1100 г. близо до съвременния град Малатия в днешна Турция. Битката е част от завоевателната кампания на Данишмендите срещу Арменско кралство Киликия, но се води между данишменидска конница на Малик-Гази Гюмюштекин и войските на Боемунд I Антиохийски.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
След 1099 г. Боемунд всячески се опитва да консолидира създаденото от него независимо Антиохийско княжество. За тази цел той и се съюзява с един съсед и воюва с друг. Такава е ситуацията и през 1100 г., когато норманския принц желае да се възползва от моментната слабост на младото Арменско кралство и в крайна сметка да го постави в своя васална зависимост или дори да го завладее. За тази цел той подхожда дипломатично и сключва съюз с по-слабите киликийски арменци и техния княз Гавраил срещу по-силните и идеологически различни Данишменди-сунити[1]. Последните обсаждат Мелитена, столица на арменците от Киликия и Боемунд се отправя на поход през Киликийските порти само с 300 рицари и незначителна пехотна войска. Той решава да остави силен гарнизон в Антиохия, не преценява добре силите си и е обграден преди да може да пробие обсадата.
[редактиране] Сражение
Самата битка е с малка продължителност, но с голямо значение за Боемунд. Неговите войници бързо са разпръснати, разделени и неутрализирани от данишменидската конница, а самият той е пленен, окован във вериги и заключен в Неокесария. Според Грусе в действителност Гюмюштекин въобще не сваля обсадата и задържа високопоставения пленник[2] при себе си. Авторът цитира данни, според които преди да бъде заловен Боемунд съумява да изпрати отрязък от своите коси с вест за поражението до графа на Едеса Балдуин дьо Булон с молба да намери начин да го освободи от грозящия го плен. Балдуин тръгва веднага с няколкохилядна войска и печели наградата на Боемунд - Гюмюштекин бяга с плячката си, а Гавраил посреща Балдуин като освободител и го обявява за свой васален господар, за чиято вечна защита той смирено моли. Графът на Едеса приема на драго сърце и оставя войски в Мелитена, които след няколко седмици успешно отблъскват следващата данишменидска атака.
[редактиране] Послеслов
Боемунд гние в затвора на Данишмендите 3 години, а през това време за регент на Антиохия е избран племенника му Танкред Галилейски. През 1103 г. за Боемунд е платен значителен откуп и той се връща в княжеството си триумфално, но загубата при Мелитена въвежда Антиохийското княжество в риск за съществуванието му сред съседи като Византия и селджукските емирства на Мосул, Алепо и Дамаск.
[редактиране] Източници
- ↑ Според хронистът на Първия кръстоносен поход Гийом от Тир (цитиран от Рене Грусе, стр 32) ако има нещо общо между християнство и ислям то може да се открие по-скоро в шиизма, отколкото в сунитството.
- ↑ Боемунд е наричан от мюсюманите ал-Маймун.
- Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
- Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483
