Битка при Мелитена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Мелитена
Конфликт: Кръстоносни войни
Anatolia 1097.svg
Източна Анатолия и Киликия през 1097 г.
Период 1100 г.
Място Мелитена, днес Малатия, Турция
Резултат Победа за Данишмендите
Територия Арменско кралство Киликия
Воюващи страни
Armoiries Bohémond VI d'Antioche.svg Антиохийско княжество,
Armoiries Héthoumides.svg Арменска Киликия
Flag of Jihad.svg Данишменидски емират
Командири
Armoiries Bohémond d'Antioche.svg Боемунд I Антиохийски
Blason sicile famille Hauteville.svg Ришар Салернски
IslamSymbol.svg Малик-Гази Гюмюштекин
Сили
Неизвестни Неизвестни
Жертви и загуби
Неизвестни Неизвестни

Битката при Мелитена е военно сражение, случило се през 1100 г. близо до съвременния град Малатия в днешна Турция. Битката е част от завоевателната кампания на Данишмендите срещу Арменско кралство Киликия, но се води между данишменидска конница на Малик-Гази Гюмюштекин и войските на Боемунд I Антиохийски.

Предистория[редактиране | edit source]

След 1099 г. Боемунд всячески се опитва да консолидира създаденото от него независимо Антиохийско княжество. За тази цел той и се съюзява с един съсед и воюва с друг. Такава е ситуацията и през 1100 г., когато норманския принц желае да се възползва от моментната слабост на младото Арменско кралство и в крайна сметка да го постави в своя васална зависимост или дори да го завладее. За тази цел той подхожда дипломатично и сключва съюз с по-слабите киликийски арменци и техния княз Гавраил срещу по-силните и идеологически различни Данишменди-сунити[1]. Последните обсаждат Мелитена, столица на арменците от Киликия и Боемунд се отправя на поход през Киликийските порти само с 300 рицари и незначителна пехотна войска. Той решава да остави силен гарнизон в Антиохия, не преценява добре силите си и е обграден преди да може да пробие обсадата.

Сражение[редактиране | edit source]

Самата битка е с малка продължителност, но с голямо значение за Боемунд. Неговите войници бързо са разпръснати, разделени и неутрализирани от данишменидската конница, а самият той е пленен, окован във вериги и заключен в Неокесария. Според Грусе в действителност Гюмюштекин въобще не сваля обсадата и задържа високопоставения пленник[2] при себе си. Авторът цитира данни, според които преди да бъде заловен Боемунд съумява да изпрати отрязък от своите коси с вест за поражението до графа на Едеса Балдуин дьо Булон с молба да намери начин да го освободи от грозящия го плен. Балдуин тръгва веднага с няколкохилядна войска и печели наградата на Боемунд - Гюмюштекин бяга с плячката си, а Гавраил посреща Балдуин като освободител и го обявява за свой васален господар, за чиято вечна защита той смирено моли. Графът на Едеса приема на драго сърце и оставя войски в Мелитена, които след няколко седмици успешно отблъскват следващата данишменидска атака.

Послеслов[редактиране | edit source]

Боемунд гние в затвора на Данишмендите 3 години, а през това време за регент на Антиохия е избран племенника му Танкред Галилейски. През 1103 г. за Боемунд е платен значителен откуп и той се връща в княжеството си триумфално, но загубата при Мелитена въвежда Антиохийското княжество в риск за съществуванието му сред съседи като Византия и селджукските емирства на Мосул, Халеб и Дамаск.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Според хронистът на Първия кръстоносен поход Гийом от Тир (цитиран от Рене Грусе, стр 32) ако има нещо общо между християнство и ислям то може да се открие по-скоро в шиизма, отколкото в сунитството.
  2. Боемунд е наричан от мюсюманите ал-Маймун.
  • Грусе, Рене "История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство", том І, част І, ISBN 9789545843747
  • Ришар, Жан. ”История на кръстоносните походи", (превел от френски Веселина Илиева), ИК "Рива" ISBN 9543200483