Битка при Мохач (1526)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Мохач.

Битка при Мохач
Конфликт: Османско-унгарски войни
2lajos.jpg
унгарските благородници откриват на мястото на битката посечения в хода на сражението свой крал (картина, 1860)
Период 29 август 1526 г.
Място Панонска низина, Централна Европа
Резултат решителна победа към неуспешното стратегическо османско нашествие за евентуално завоюване на Европа
обсада на Виена
Територия Кралство Унгария
Воюващи страни
Flag of Hungary (1867-1918).svg Кралство Унгария Ottoman flag.svg Османска империя
Командири
Flag of Hungary (1867-1918).svg Лайош II
Пал Томори
Дьорд Заполя
Ottoman flag.svg султан и халиф Сюлейман Великолепни
Ибрахим паша
Сили
между 38 и 41 хил. с 53 оръдия между 50 и 60 хил. с 160 оръдия
Жертви и загуби
между 14 и 20 хил. около 10 хил.

С битката край днешния унгарския град Мохач (29 август 1526 г.) (на унгарски: Mohácsi csata) на Кралство Унгария е нанесен смъртоносен удар, след като унгарските въоръжени сили са напълно разбити от армията на Сюлейман Великолепни. Вследствие от битката настъпва краят на повече от петвековната доминация в Панонската низина със съседните й земи на короната на Свети Стефан (виж Стефан (светец)). Османската доминанта в и над района продължава до битката при Зента, в която християнските сили разбиват османските и са под предводителството на принц Евгений Савойски. Успехът в битката позволява на османците на два пъти сериозно в продължение на 150 години да застрашат Централна Европа посредством последвалата обсада на Виена, като окончателно заплахата над австрийската столица била свалена от успеха на войските на Ян Собиески с битката при Виена.

Решителната битка за подстъпите към Централна Европа се провела само 5 години след османския успех в обсадата на Белград. Последният християнски укрепен форт по Виа МилитарисБелградската крепост, била отбранявана успешно от християнските сили в продължение на близо век, поради което османците не успели да застрашат пряко християнска Европа в епохата преди великите географски открития.

Хронология[редактиране | edit source]

Още с установяването си на султанския престол Сюлейман, син на първия османски халиф Селим I, демонстрирал, че ще продължи експанзионистичната политика на баща си, но в обратната посока на Светите земи – към християнска Европа. Султан Селим I през 1520 г. организирал европейски поход през Унгария, но не могъл да го осъществи поради заболяване, което довело до смъртта му на 21.09.1520 г. По това време синът му и негов наследник на трона Сюлейман не бил навършил още 26  години, когато получил едновременно в наследство титлите султан и халиф на правоверните. Първият военен поход на Сюлейман бил срещу Белград, който е превзет от армията му през 1521 година. (29 август) Загубата на Белград внесла голям смут в Унгария, но организацията на кралската армия за отразяване завоеванието на Сюлейман била мудна и унгарците дори не успели да направят опит да си възвърнат контрола върху Белград от завзелия го османски гарнизон. След първия си европейски поход, Сюлейман се насочва към остров Родос, където обсажда рицарите йоанити. Обсадата на предния форт-пост на бъдещия малтийски орден продължила повече от 6 месеца и точно когато Сюлейман се готвел да се оттегли, след като е пожертвал напразно близо 80 000 души, последвало християнското предателство на великия канцлер Дамарал. Родос капитулирал, а хоспиталиерите се оттеглили в Малта.

През април 1526 година османската армия, предвождана лично от Сюлейман Великолепни и великия везир Ибрахим паша (гръцкo девширме, израснал заедно със Сюлейман и близък негов приятел, който пред 1524 г. се жени за сестрата на султана — Хатидже), се отправя към Унгария. Унгарските благородници не осъзнават мащабите на опасността, кралската армия отново е неподготвена, а тактическа грешка е изборът на полесражение — бластистата местност около град Мохач. Унгарската армия е разделена на три основни части — Трансилванска армия, със задача да отбранява Трансилванските Алпи и състояща се между 8000 и 13 000 души; основна армия, предвождана лично от Лайош ІІ (в състава на армията има множество испански, немски, чешки и сръбски наемници - последните начело с Йован Ненад) и още една сравнително по-малка войскова част от около 5000 човека, превождана от хърватския граф Кристофър Франкопан. Османската армия наброявала между 50 000 и 65 000 бойци. Армията на Сюлейман се придвижва почти необезпокоявана към Унгария, през реките Сава и Драва, докато Лайош ІІ ги изчаквал в Буда. Битката се състояла на 29 август 1526 г. Първоначално унгарската атака е успешна, но армията на Сюлейман била многобройна и унгарската армия не удържала позициите си. Огромна част от унгарската армия е обградена от османските войски. Крал Лайош ІІ напуснал бойното поле, но при бягството си не успял да се спаси и се удавил в реката. По-голяма част от унгарските благородници загинали или били екзекутирани от султана, който дал нареждане да не се вземат пленници. Счита се, че повече от 14 000 унгарски войници са убити в битката при Мохач.

Битката при Мохач бележи края на независимото Кралство Унгария, което се разпада, като Бохемия, северна и западна Унгария и част от днешно Хърватско стават постфактум част от Свещената Римска империя на Хабсбургите, и били управлявани от австрийския император Фердинад І, а Османската империя завладяла територията на дотогавашна централна и южна Унгария и част от Трансилвания, поставяйки начело свой васал - Ян Заполя.

Анекдоти[редактиране | edit source]

За унгарците и Централна Европа османската победа край Мохач има значението на балканската загуба в Косовската битка.

След битката група унгарски аристократи отива във вражеския лагер, за да уговори условията на мира. Унгарските благородници са приети в султанската шатра. Разбира се, условията са унизителни за загубилите битката, като след обсъждането и приемането им, благородниците са почерпени с кафе, което е черно на цвят и е специфично за Ориента като земеделска култура.

Унгарските аристократи, които до този момент никога не са виждали или чували за тази новопоявила се напитка, която им била сервирана с подобаваща тържественост като знак на уважение към противника, са принудени да изживеят страха си от отровителство, като вкусят аромата на ориенталското кафе, което е сметнато от тях за допълнително унижение. След като се завърнали в лагера си, разказали, че: "... и накрая като върха на унижението трябваше да изпием по една черна супа!".

До днес в унгарския език изразът „да пият по една черна супа“ символизира едновремешното унгарско поражение и унижение.

И до днес в Унгария, когато някой претърпи някаква загуба, за да се примири и утеши, той казва: „Нищо! При Мохач е загубено много повече!“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Джон Фрийли - Истанбул – имперският град;
  • Бертран Галимар Флавини - История на Малтийския орден;
  • Атлас "Световна история" — 1 том.

Външни препратки[редактиране | edit source]