Битка при Мукден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Мукден
Конфликт: Руско-японска война
Период 20 февруари 190510 март 1905
Място южно от Мукден, Манджурия
Резултат японска победа
Воюващи страни
Япония Руска империя
Командири
фелдмаршал Ояма Ивао генерал Алексей Куропаткин
Сили
около 207 300 около 291 000
Жертви и загуби
15 892 убити
59 612 ранени
8 705 убити
51 388 ранени
29 330 пленени

Битката при Мукден е последната голяма сухопътна битка по време на Руско-японската война. Тя се води южно от град Мукден в Манджурия (сегашното име на града е Шънян, столица на провинция Ляонин в Китай). Започва на 20 февруари и приключва на 10 март 1905 г.

Руските войски (275 000 пехотинци, 16 000 кавалеристи и 1 219 оръдия) са под командването на генерал Алексей Николаевич Куропаткин. Начело на японската императорска армия в състав 200 000 пехотинци, 7 300 кавалеристи и 992 оръдия е фелдмаршал Ояма Ивао.

Предистория[редактиране | edit source]

След битката при Ляоян (24 август4 септември 1904 г.), руските сили се оттеглят към река Ша Хо, южно от Мукден, и се прегрупират. От 5-ти до 17-ти октомври, по време на битката при Ша Хо, руснаците неуспешно контраатакуват, но все пак успяват временно да забавят японското настъпление. Втората руска контраофанзива е по време на битката при Сандепу (25 януари29 януари 1905 г.), но също се оказва неуспешна.

Падането на Порт Артур в ръцете на генерал Ноги, освобождава японската 3-та армия, която се придвижва на север в подкрепа на фронта край Мукден, в подготовка за атака на руските позиции.

През февруари 1905 г. войсковите резерви на японската армия намаляват чувствително. С пристигането на 3-та армия на генерал Ноги, цялата мощ на японците се съсредоточава край Мукден. Фактори като тежките загуби, суровия климат и пристигането на руския Балтийски флот, оказват натиск върху японския главнокомандващ, по-скоро да търси пълното унищожение на руските сили, отколкото да спечели още една победа, след която руснаците биха могли да се оттеглят навътре в Манджурия.

Разположение на силите[редактиране | edit source]

Руската отбранителна линия, на юг от Мукден, е дълга около 135 км., с малка дълбочина и централен резерв. На десният фланг, разположен в равнина, е Втора манджурска армия под командването на генерал барон фон Каулбарс, който е заменил злополучния генерал Оскар-Фердинанд Казимирович Грипенберг. В центъра се намира Трета манджурска армия, под командването на генерал Билдеринг, която държи главния път и железопътното трасе. Хълмистият терен на десния фланг се защитава от Първа манджурска армия, начело на която е генерал Николай Линевич. Към нея също така са прикрепени около две трети от руската кавалерия, с главнокомандващ Павел Карлович Рененкампф. Така генерал Куропаткин разполага силите си в чисто защитен план, от който би било трудно да се извърши офанзива, без да се отвори голяма празнина между линиите.

От японска страна, 1-ва и 4-та армии (под командването съответно на генералите Куроки и Нозу) напредват от източната страна на железопътната линия, а 2-ра армия на генерал Оку — от западната. 3-та армия се държи в прикритие зад 2-ра, до началото на битката. Новосформираната 5-та армия на генерал Кавамура Кагеаки има за задача да извърши диверсия на източния фланг на руснаците. Тя е в доста малочислен състав — състои се само от 11-та дивизия от Порт Артур и запасняци.

Генерал Куропаткин е убеден, че главния японски удар ще дойде от планинската източна страна на отбраната му, доколкото японците са доказали ефективността си на подобен терен, а и присъствието на ветераните от 11-та дивизия в този район подсилва убеждението му.

Планът на японския фелдмаршал Ояма Ивао е да подреди петте си армии в полукръг и да обкръжи Мукден, отрязвайки по този начин пътищата за отстъпление на руснаците. Той издава изрична заповед, да се избягва битка в самия град. По време на цялата война, японците провеждат стриктна политика спрямо цивилните, целяща да се избягват жертви и да се задържи местното китайско население на тяхна страна — в ярък контраст с действията им по време на двете китайско-японски войни.

Битката[редактиране | edit source]

Сражението започва на 20 февруари с атаката на японската 5-та армия срещу левия фланг на руската войска. На 27 февруари 4-та армия атакува десния фланг, докато други японски части също атакуват руските фронтови линии. На същия ден, 3-та армия започва движение по широка дъга, северозападно от Мукден.

До 1-ви март действията на източния и централния участък на фронта са предимно статични. Японците осъществяват няколко малки пробива, но с цената на тежки загуби. На 7 март обаче, генерал Куропаткин започва да изтегля войски от източния участък с цел да контраатакува напредването на японската 3-та армия на западния фланг. Той е толкова загрижен за движението на генерал Ноги, че решава лично да води контраатаката. Привижването на войските обаче не е добре координирано от руснаците и предизвиква хаос в редовете на Първа и Трета манджурска армии. Това е възможността, която японския фелдмаршал очаква и той променя заповедта си от „атакувай“ на „преследвай и унищожи“. Късното затопляне на времето също е на страната на японците — река Хън остава заледена и не е пречка за атаката.

Почти обкръжен и без надежда за победа, на 9 март генерал Куропаткин дава заповед за отстъпление на север към град Телин. То е затруднено от пробива на японците на задните руски линии зад река Хън — отстъплението се превръща в паническо бягство. Ужасът е толкова голям, че руснаците изоставят оръжията, припасите и дори ранените си.

На 10 март японците окупират Мукден.

Последствия[редактиране | edit source]

Руските загуби включват огромен брой пленени и ранени. Също така руснаците изоставят по-голямата част от снаряжението си — в това число близо 500 оръдия. Страхувайки се от последващо японско настъпление, Куропаткин заповядва Телин да бъде подпален, и марширува с остатъка от армията си на север в продължения на десет дни — до новата отбранителна линия при Супинкай (сегашния град Сипин в провинция Дзилин, североизточен Китай).

Японските загуби също са големи — фелдмаршал Ояма Ивао губи почти четвърт от армията си. В хода на битката също така загиват и неизвестен брой от местното китайско население — всичко това я прави една от най-кръвопролитните дотогава.

Мукденското сражение е отразявано от кореспонденти на някои европейски вестници — например френския „Le petit parisien“. Поражението на руснаците намира широк отзвук в Европа.

Падането на Мукден няма особено стратегическо значение, но загубата е една от причините през 1905 г. руския цар Николай II да поиска мир чрез посредничеството на американския президент Теодор Рузвелт.

Източници[редактиране | edit source]

  • Connaughton, Richard (2003). Rising Sun and Tumbling Bear. Cassell. ISBN 0-304-36657-9
  • Kowner, Rotem (2006). Historical Dictionary of the Russo-Japanese War. Scarecrow. ISBN 0-8108-4927-5
  • Nish, Ian (1985). The Origins of the Russo-Japanese War. Longman. ISBN 0-582-49114-2
  • Sedwick, F.R. (1909). The Russo-Japanese War. Macmillan.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Mukden“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | edit source]