Битка при Нарва (1700)
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Нарва.
| Битка при Нарва | |||||||
| Конфликт: Велика северна война | |||||||
Карл XII приема знамената на победените руски полкове след победата при Нарва. Картина от Густав Седерстрьом, 1910 г. |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
| Командири | |||||||
| Карл XII | Карл Евгений де Круа # | ||||||
| Сили | |||||||
| ок. 8500 | ок. 37 000 | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| 667 убити 1200 ранени [1] |
6 000 убити 700 пленени[2][3] |
||||||
Битката при Нарва е сражение между руските и шведските войски на 30 ноември 1700 г. в хода на Великата северна война. Шведската армия, предвождана лично от краля Карл XII, побеждава четирикратно превъзхождащите я руски сили, командвани от Петър Велики.
След капитулацията на Дания в Травентал и първоначалния неуспех на саксонците в Ливония Петър I решава да атакува шведските владения в Прибалтика. На 4 октомври 1700 войските му, начело с Головин и Огилви, придружавани от доста чуждестранни военни специалисти, обсаждат град Нарва. Карл XII, тогава на 18 г., прехвърля силите си в Пернау и след тежък поход през блатистата Естония се появява пред града на 13 ноември.
Съветът на всичките му генерали е да не приема сражение с русите, тъй като позициите им са силни, а и съотношението на силите е 8 500 шведи срещу около 37 000 руси. Карл XII обаче успява да овладее основния подстъп към руския лагер в теснината Пихайоги и рано сутринта на 19 ноември го атакува. Очакванията на Петър I, който не присъства лично, са, че необучените шведски войници няма да могат да се справят с руските ветерани. Той нарежда на Головин по никакъв начин да не губи битката.
Шведската атака в изключителна снежна буря обаче е неотразима. В разрез с всички военни правила генерал Реншелд и кралят атакуват руския център и въпреки артилерийския огън след тричасова ръкопашна схватка обръщат русите в бягство. Част от руските полкове се опитват да отстъпят през река Нарва, но капитулират, а отстъплението на останалите по суша е максимално затруднено от шведската кавалерия. Само специалните гвърдейски части продължават съпротивата, но и те слагат оръжие до края на деня. Русите губят най-малко 6 000 души срещу 667 шведи.
Тази победа за пръв път създава ореол на Карл XII на непобедим военачалник както в неговите очи, така и в очите на цяла Европа. Русите отстъпват ужасени назад, но не са преследвани поради малобройността на шведските сили и желанието на краля да започне война с Август II.
[редактиране] Източници
- ↑ Liljegren, B., 2000. Karl XII: En Biografi. p 93.
- ↑ Беспалов А. В. Северная война. Карл XII и шведская армия. Путь от Копенгагена до Переволочной. 1700-1709. - М: Рейтар, 1998. С.43
- ↑ Lindqvist, Herman. Historien om Sverige, från istid till framtid. Norstedts, 2002. ISBN 91-1-301265-7. с. 288, 297.