Битка при Оряхово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Оряхово
Руско-турска война (1877-1878)
Битката при Оряхово. Пощенска марка. Румъния 1977 г.
Битката при Оряхово. Пощенска марка. Румъния 1977 г.
Информация
Период7/19 ноември – 9/21 ноември 1877
МястоОряхово
РезултатПобеда за Русия и Румъния
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Руска империя
Румъния
Османска империя
Командири и лидери
генерал-майор Теофил Майендорф
генерал Георге Слъничану
Сили
Западен отряд (Гурко) Османски гарнизон на Оряхово

Битка при Оряхово е действие на руската и румънската армия за прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на Западната османска армия обсадена в Плевен. Провежда се по време на Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

В началото на ноември 1877 г. усилията на руската и румънската армия в Централна и Северозападна България са насочени към прекъсване комуникационната линия в Северозападна България на обсадената в Плевен Западна армия на Осман паша. В направлението на град Оряхово са насочени 6 румънски батальона, 10 ескадрона и 22 оръдия с командир командир генерал Георге Слъничану и части от Западния отряд (Гурко) с командир генерал-майор Теофил Майендорф. Османският гарнизон на Оряхово от 2000 офицери и войници е заема командните височини.

Битката на 7-9 ноември 1877 г.[редактиране | редактиране на кода]

Атаката започва на 7 ноември 1877 г. Румънските части атакуват от изток, а руските – от запад. Бреговата артилерия при град Бекет интензивно обстрелва града. Частите успяват да се вклинят дълбоко и нощуват на силно издадената напред позиция.

Рано сутринта на 9 ноември руски части водят ожесточен бой в района на моста на река Огоста. Отбиват в западното направление две противникови атаки. Румънски части навлизат от османския тил в изоставения град. Оцелелите османски войници се изтеглят през брод на реката към град Лом.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната вийна 1877 – 1878 г. С., 1986, с. 120.