Битка при Пласи
| Битка при Пласи | |||||||||
| Конфликт: Седемгодишна война | |||||||||
Лорд Клайв се среща с Мир Джафар след битката при Пласи, худ. Франсис Хейман (ок. 1762 г.) |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
| Сирадж уд-Даулах (набаб на Бенгал) |
|||||||||
| Командири | |||||||||
(по-късно губернатор на Бенгал и барон на Пласи) |
Мир Джафар (главнокомандващ на набаба, дезертира), |
||||||||
| Сили | |||||||||
| 950 европейци 2100 индийски сепои 100 артилеристи с 9 оръдия |
50 000, от които само 15 000 участват в битката, 35 000 са задържани от Мир Джафар 53 оръдия |
||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| 22 убити (7 европейци, 16 индийци) 53 ранени |
500 убити и ранени | ||||||||
Битката при Пласи на 23 юни 1757 г. е решителна победа за Британската източноиндийска компания над набаба на Бенгал и неговите френски съюзници, установявайки управлението на компанията над Британска Индия (обхващаща голяма част от Южна Азия) за следващите 190 год. Битката се състоява при Пласи (или Палаши), Западен Бенгал, на бреговете на р. Бхагирати, на около 150 км северно от Калкута, близо до тогавашната столица на набаба Муршидабад.
Битката при Пласи се води по време на Седемгодишната война и французите изпращат малък контингент, който да се изправи срещу британците. Сирадж уд-Даулах има числено превъзходство и заема позиция при Пласи. Разтревожени от баланса на силите и обещаващи огромни подкупи, британците се обръщат към оскърбения поради понижение в длъжност началник на армията на Дауалх Мир Джафар и към други като Яр Латиф, Джагат Сет, Махараджа Кришна Натх и Раи Дурлабх. Мир Джафар събира войниците си близо до бойното поле, но не се присъеднява към битката, което води до поражение за Сирадж уд-Даулах. Даулах бяга, но впоследствие е пленен и екзекутиран. В резултат на битката цялата провинция Бенгал попада под управлението на Компанията. Мир Джафар е назначен за марионетен набаб от Компанията.
Битката се счита за една от ключовите за образуването на Британската империя в индийския субконтинент (Британска Индия). Огромното богатство, придобито от бенгалската хазна и достъпът до огромен източник на зърнени храни и данъци позволява на компанията да увеличи военната си мощ и открива пътя за британското колониално управление, масова икономическа експлоатация и културна доминация над почти цяла Южна Азия.