Битка при Пловдив (1208)
Вижте пояснителната страница за други значения на Битка при Пловдив.
| Битката при Пловдив | |||||||
| Конфликт: Българо-латински войни | |||||||
 България при управлението на Борил |
|||||||
|
|||||||
| Воюващи страни | |||||||
 България |
 Латинска империя |
||||||
| Командири | |||||||
| Борил | Хенрих Фландърски | ||||||
| Сили | |||||||
| 33 000 | 2000 рицари и неизвестен брой войници | ||||||
| Жертви и загуби | |||||||
| неизвестни | неизвестни | ||||||
|
|||||
Битката при Пловдив се състои на 1 август 1208 г. в околностите на Пловдив между армията на Втората българска държава и рицарите на Латинската империя, които в крайна сметка побеждават.
Битка [редактиране]
През пролетта на 1208 г. цар Борил решава, че вътрешната ситуация в България се е успокоила и обръща вниманието си към външната политика. Изглежда, че той подкрепя политиката на предшественика си Калоян и продължава войната срещу Латинската империя. Българската армия навлиза в Тракия и побеждава рицарите край Стара Загора. Вдъхновен от победата в Битката при Боруй, Борил напредва на юг и на 1 август 1208 година среща главната латинска армия. Борил опитва да приложи същата тактика, която Калоян използва в Битката при Одрин - да примами с леката кавалерия тежковъоръжените рицари в засада. Рицарите не допускат повторно подобна грешка и вместо това правят капан, като атакуват личното отделение на царя. Борил има 1600 войници, бяга от пряко сражение и напуска бойното поле, след което цялата българска армия е изтеглена.
Източници [редактиране]
Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе, Велико Търново, 1996.
 |
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България. Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“. |
