Битка при Саламин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Саламин
Конфликт: Гръко-персийски войни
Период 28 септември 480 пр.н.е.
Място остров Саламин, Егейско море
Резултат Победа за гърците
Воюващи страни
Гръцки флот Персийски флот
Командири
Темистокъл (Атина)
Еврибиад (Спарта)
Ксеркс I
Артемизия I
Сили
360 - 380 кораба 650 - 800 кораба
Жертви и загуби
40 кораба 200 кораба

Битка при Саламин се нарича морското сражение между гръцкия и персийския флот, което се състои на 28 септември 480 пр.н.е. в Сароническия залив край остров Саламин в Егейско море. То е част от втората Гръко-персийска война и завършва с блестяща победа за гърците, която обръща хода на войната в тяхна полза.

Предистория[редактиране | edit source]

След битката при Термопилите персийската армия водена от Ксеркс І навлиза във вътрешността на Гърция. Тези области, които имат някакво участие в съпротивата срещу персите са разорени. Фокида е изпепелена заради участието на нейни войски при Термопилите; по същата причина е смазана и Теспия, а Платея е наказана заради факта, че е била срещу персите в битката при Маратон в предишната гръко-персийска война, както и за участието на нейни кораби в сблъсъка при нос Артемизион по време на битката при Термопилите. Назидателните акции на Ксеркс постигат донякъде целта си - градовете на Беотия му се подчиняват и, в духа на времето, са принудени да му дадат войски. Скоро след това персите навлизат в Атика.

В това време жителите на Атина напускат града. Повечето от жените и децата са изпратени в Тройзена, други в Егина, а останалите и всички здрави мъже се събират на недалечния остров Саламин. В града остават главно жреци и малцина патриоти, които оказват упорита съпротива при последвалото превземане и опожаряване на града.

Гръцкия лагер преди битката и хитростта на Темистокъл[редактиране | edit source]

Тъй като Саламин не е далеч, събралите се там гърци наблюдават дима от пожарищата в Атика и след вестта за падането на Атина и разрушаването на храма на богинята Атина Палада, бойният им дух съвсем спада. В гръцкия лагер се появяват разногласия. Опирайки се на предсказание дадено от Делфийския оракул, че гърците ще победят персите, защитавайки се с помощта на дървени стени, една част настоява да се приберат по домовете си и да се защитават зад стените на градовете си. Атинянинът Темистокъл обаче тълкува предсказанието в смисъл че „дървените стени“ са корабите, с които трябва да се даде сражение на персийския флот. Накрая успява да наложи мнението си, но сега пелопонесците настояват морската битка да бъде при Коринтския провлак, който да бъде преграден със стена, за да могат гърците при евентуален неуспех по море да се оттеглят зад стената в Пелопонес. Известна част от воините дори се прехвърлят в Пелопонес и започва строителство на стената.

Темистокъл привлича на своя страна командващият гръцкия флот (т. нар. наварх) спартанецът Еврибиад и двамата доказват, че най-доброто място за битката е тесния проток край Саламин, където огромният персийски флот няма да може да се развърне в цялата си мощ и че дори и по-малките гръцки кораби ще могат да се сражават успешно, използвайки повратливостта си. Въпреки, че неговия план е приет, брожението сред войските е много силно и Темистокъл прибягва до хитрост. Той изпраща тайно един от най-верните си роби при персийския цар Ксеркс I с уж сигурното донесение, че гръцкия флот се готви да напусне Саламин и да се отправи към Коринтския провлак, където да се обединят морските и сухопътните сили на гърците. Ксеркс се хваща на уловката и заповядва пътят на гръцкия флот да бъде преграден, в резултат на което една част (египетския флот) блокира протока между Саламин и Мегара, а основната част на флота приближава Саламин, за да сложи край на войната с една последна морска битка.[1][2]

Сили на страните[редактиране | edit source]

Гърци[редактиране | edit source]

Според Херодот (VIII. 43-48) броят на гръцките кораби е 380:

Полис
(град)
Брой на
корабите
Полис
(град)
Брой на
корабите
Полис
(град)
Брой на
корабите
± ± ±
Атина 180 -- Коринт 40 -- Егина 30 --
Халкедон 20 -- Мегара 20 -- Спарта 16 --
Сикион 15 -- Епидавър 10 -- Еретрия 7 --
Амбракия 7 -- Трезена 5 -- Наксос 4 --
Левкада 3 -- Хермион 3 -- Стира 2 --
Китнос 1 1 Кеос 2 -- Милос -- 2
Сифнос -- 1 Сериф -- 1 Кротон 1 --
общо за
колоната:
226 228 общо за
колоната:
80 81 общо за
колоната:
61 63
Всичко
общо:
371-372[3]

Но Есхил, който е пряк участник в битката, където загубва брат си, намалява това число до 310[4].

Перси[редактиране | edit source]

За числеността на персийския флот в битката също няма сигурни данни. Според Есхил той брои 1207 кораба[5]. Това число се дава и от Ефор[6], приблизително толкова съобщават Диодор Сицилийски[7] и Лизий[8], а Ктезий дава числото 1000[9].

Съвременните изследователи приемат за реална бройка 650[10] или 800[11] кораба, тъй като 1207 са корабите в началото на похода на Ксеркс, а преди битката при Саламин има загубени кораби в буря в Егейско море, както и в битката при Артемизион.

Планове на страните и построение на флотите[редактиране | edit source]

След като персийския флот пристига пред Саламин, при настъпването на нощта персите стоварват голям отряд пехота на островчето Пситалея, намиращо се между Саламин и континента и в центъра на планираната от тях битка. Те предвиждат да го използват като база за сигурен пристан на повредените си кораби и в същото време ако повреден гръцки кораб хвърли котва край него, пехотата да го унищожи.

Ксеркс се установява на планината Егалейос, която господства над пролива, за да може да наблюдава хода на битката.

Персийският флот е подреден според етническия състав на екипажите на корабите в него, за да се улесни комуникацията между говорещите различни езици екипажи. На дясното крило са разположени финикийците, които са основната морска сила на персийския флот, в средата са персите с командира на флота, а на лявото - гърците, които вече са на служба при персите. Според Диодор[12] йонийците изпращат тайно в гръцкия лагер един самосец, който съобщава на Еврибиад и Темистокъл персийските планове, както и това, че след началото на боя йонийците ще минат на гръцка страна.

Като най-опитни моряци, от гръцка страна на лявото крило застават атиняните и спартанците, за да бъдат по този начин срещу финикийците. На дясното са егинците и мегарците, в центъра са всички останали. Флотът заема позиция в протока между Саламин и Хераклея.

Битката[редактиране | edit source]

На разсъмване двата флота тръгват един срещу друг. Когато се приближават обаче, гръцкият център, започва да гребе назад. Персите решават, че гърците бягат и се престрояват в клин. Според Плутарх[13] елините сякаш очакват нещо и когато персийския флот навлиза в пролива, вълни, вдигнати от утринния вятър, тласват персите отзад и някои от корабите излизат от строя, обръщайки се с борд към гърците, ставайки по този начин лесна мишена за тараните на гръцките триери. Големите персийски кораби не могат да маневрират в тесния пролив и се струпват в хаотична купчина в средата му, докато гърците успяват да запазят бойния си строй и с фланговете си, останали напред, обхващат персийския флот в клещи. Персите се опитват да маневрират, но се отказват пред опасността да се протаранят един друг. Битката е много оспорвана, но когато финикийците са обърнати в бягство и егинските кораби удрят персите във фланг, целият флот побягва.

Докато трае битката в морето, атинянинът Аристид събира от хоплитите, наблюдаващи сражението от брега, голям отряд и превзема островчето Пситалея, разбивайки оставеният там през нощта персийски гарнизон, като по този начин лишава противника от място, където да акостират повредените му кораби.

Последствията и втората хитрост на Темистокъл[редактиране | edit source]

Като резултат персите губят в битката най-малко 200 кораба, а гърците 40. Сломеният гръцки боен дух е възвърнат. Въпреки това персийският флот остава достатъчно силен за бъдещи бойни действия. Според Диодор[14] Ксеркс наказва със смърт финикийските командири на флота (персийският загива в битката), в резултат на което финикийците се връщат по родните си места. Самият Ксеркс, разочарован и разтревожен от загубата се връща в Персия с голяма част от армията, като оставя в Гърция 300 000 души под командването на Мардоний, за да продължат бойните действия. Според Херодот[15] Мардоний сам предлага на Ксеркс да се оттегли, а според Корнелий Непот, Темистокъл отново изпраща човек с фалшиво донесение в стана на персите, което гласи, че гърците смятат да разрушат понтонните мостове, по които преминава армията им в началото на похода и по този начин да им отрежат пътя назад, в резултат на което уплашеният Ксеркс се оттегля[16].

Литература[редактиране | edit source]

Коннолли П. Греция и Рим. Энциклопедия военной истории. «Эксмо-Пресс». Москва, 2000.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека XI, 15, 2—19
  2. Корнелий Непот, За знаменитите чуждоземни пълководци, Темистокъл 4
  3. Херодот, VIII,48
  4. Есхил, „Перси“
  5. Есхил, „Перси“
  6. Ephorus, Universal History
  7. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека XI, 3
  8. Lysias II, 27
  9. фрагмент в книга на Патриарх Фотий І
  10. Ιστορία του Ελληνικού Έθνους (History of the Greek nation) vol Β', Ekdotiki Athinon 1971
  11. Demetrius, 1998
  12. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека XI, 15, 17
  13. Плутарх, Темистокъл, 14
  14. Диодор Сицилийски, Историческа библиотека XI, 19, 4
  15. Херодот, VIII, 100
  16. Корнелий Непот, За знаменитите чуждоземни пълководци, Темистокъл 5