Битка при Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битката при Скопие
Конфликт: Българо-византийски войни
Период есента на 1003 или 1004
Място Скопие,
днешна Република Македония
Резултат победа на византийците
Воюващи страни
България Византия
Командири
Самуил Василий II
Сили
неизвестни неизвестни
Жертви и загуби
неизвестни неизвестни

Битката при Скопие през 1003 г.[1] (или през 1004 г. според друго тълкуване на историческите извори[2]) е една от битките между българския цар Самуил и византийския император Василий II в дългогодишната борба помежду им.

След продължителна обсада на Видин, завършила с превземането на града, Василий II повежда армията си на юг по поречието на Морава и достига околностите на Скопие, където станува българската войска начело със Самуил. Река Вардар отделя двете войски, докато императорът намира брод и напада българите. Войската на Самуил се спасява с бягство, оставяйки лагера си в ръцете на византийците.[3] Град Скопие също е превзет от византийците, но само временно[4].[5] След победата си Василий II потегля към Средец, но при Перник е отблъснат с тежки загуби от българския войвода Кракра и се оттегля във владенията си във Филипопол.[6]

Въз основа на разказа на византийския летописец Йоан Скилица някои историци смятат, че след битката при Скопие синът на цар Петър, Роман, който управлява Скопие, се предава на византийците.[7] Други приемат, че Роман умира във византийски плен още през 997 г., както твърди арабският автор Яхия Антиохийски.[8]

Отделна хипотеза сочи, че в завладяването на Скопие през 1003 г. участва унгарският крал Стефан I като съюзник на византийците[9].[10] Това твърдение не се възприема във всички исторически изследвания, поради липсата на категорични сведения в първоизточниците.[11]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII - началото на XI в.), София 2005, с. 179, 205
  2. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 687
  3. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 684-685 (изтеглено на 12.12.2007)
  4. Пириватрич, С., Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 131-132
  5. Николов, Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 178-179
  6. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 686
  7. Runciman, S., A history of the First Bulgarian Empire, G. Bell & Sons, London 1930, p. 238; Благоев, Н., Поражение и пленяване на царъ Романа (сп. Македонски преглед, Год. III / 1927, кн. 3), с. 4-6, 13
  8. Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, с. 685; Андреев, Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България, София 1995, с. 325
  9. Димитров, Хр., Българо-унгарски отношения през средновековието, София 1998, с. 82-83, 91-92 (бел. 96); Благоев, Н., Поражение и пленяване на царъ Романа (сп. Македонски преглед, Год. III / 1927, кн. 3), с. 4, 13
  10. Павлов, Пл., Цар Самуил и "Българската епопея", София - Велико Търново 2002 (изтеглено на 12.12.2007)
  11. Пириватрич, Самуиловата държава, с. 133
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.