Битка при Торвиол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при Торвиол
Конфликт: Османско-албански войни
Skanderbeg woodcut.jpg
Сцена на битката между Скендербег и турците
Период 29 юни 1444 г.
Място Торвиолско поле; северно от Пешкопия
Резултат Убедителна албанска победа
Воюващи страни
Coa Kastrioti Family.svg Лешка лига Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg Османска империя
Командири
Coa Kastrioti Family.svg Скендербег Flag of the Ottoman Sultanate (1299-1453).svg Али паша
Сили
15 000 (8 000 кавалерия и 7 000 пехота) 25 000 до 40 000
Жертви и загуби
4 000 8 000–22 000

Битката при Торвиол, известна още като битката при Дебър, се е състояла на 29 юни 1444 г. между османските войски на Али паша и обединената армия на албанската Лешка лига на Скендербег. Османците претърпяват изключително тежко поражение и са принудени да напуснат Албания. Сражението слага начало на борбата на Скендербег и албанците за независимост, приключила с превземането на албанската столица Круя от османците през 1478г.

Съдържание

Предистория [редактиране]

Като васал на османския султан, Скендербег бил принуден да се включи в османската армия, имаща за цел да спре унгарското нашествие на Янош Хуняди. Турците обаче са разбити в битката при Ниш, а албанският лидер дезертира заедно с 300 свои воини, спомагайки за поражението на султана. Впоследствие албанският лидер приема християнството и полага основите на Лешката лига, обединение на албанските племена под негово ръководство. Мурад II решил да накаже неподчинението на своя доскорошен васал и изпратил един от любимите си военачалници, Али паша, срещу него.

Ход на битката [редактиране]

Турският паша събрал огромна армия от поне 25 000 души и през юни напуснал Скопие, насочвайки се към албанската столица. Скендербег събрал 15 000 души и решил да спре настъплението на османците в Торвиолското поле. Разполагайки се в подножението на хълм, Скендербег отделил болшинството от кавалерията, поставяйки я в близост до мястото, където османците трябвало да пренощуват. Последните били напълно сигурни в победата си, забравяйки за всякакви предпазни мерки. Това позволило на Скендербег да приведе плановете си в действие. На следващия ден се разиграло сражението. Османците атакували свирепо, албанските линии нарочно отстъпили, заблуждавайки османския командир, който вкарал всичките си резерви в битката. В момента, в който турците стигнали предните линии, те били връхлетени от албанската конница, ударила ги в гръб. Турците били напълно приклещени и голяма част от тях избягали полесражението, оставяйки много убити.

Последици [редактиране]

Победата над османските турци бързо се разнесла по всички краища на Европейския континент, а заедно с нея името на Скендербег се прочуло. Албанският лидер бил поканен да участва в предстоящия кръстоносен поход на Янош Хуняди и полско-унгарският крал Владислав III Варненчик . Това също било първото от множеството поражения на османските турци от албанците, слагащо началото на четвърт-вековен конфликт между двете нации. За албанците тази победа изиграла ролята на отхвърлянето на робството.

Източници [редактиране]