Битка при Херсек
| Битка при Херсек | |||||||||
| Конфликт: Първи кръстоносен поход | |||||||||
 Селджукски турски конен стрелец |
|||||||||
|
|||||||||
| Воюващи страни | |||||||||
 Народен кръстоносен поход |
 Румски Селджукски султанат |
||||||||
| Командири | |||||||||
| Готие Голтака, Готие дьо Тек |
Елханес | ||||||||
| Сили | |||||||||
25 000, от които 5000 рицари |
15 000, предимно конни стрелци |
||||||||
| Жертви и загуби | |||||||||
| близо 20 000 убити, ранени и пленени | Неизвестни | ||||||||
|
|||||
Битката при Херсек е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095-1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход. Сражението е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради това не е подробно разглеждано и цитирано от медиевистите, но представлява реалният край на независимия Народен кръстоносен поход.
Съдържание |
[редактиране] Предистория
През късната есен на 1095 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на Запада и притеснен от близостта на неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисцпилинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка в началото на 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия въпреки несъгласието на Пиер и ги разквартирува в замъкът Кивотос недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния сунитски враг разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци - лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е обсаден и завладян замъкът Ксеригордон, турските отряди са разбити без усилие. Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген [3], но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа са принудени да я поведат, молейки се за победа.
[редактиране] Сражение
При Херсек, селище на 3 км южно от Никомедия настъпващите в безпорядък и безгрижие кръстоносци са бързо атакувани от серия конни засади. Нападение така далеч от стените на прицелния град изненадва лошо въоръжената и без бойна подготовка християнска тълпа. Конните атаки съвсем объркват липсващия боен ред и масираната атака на селджуките смазва едва хилядата рицари заедно с останалите над 20000 "поддържащи войски" от пътни разбойници, освободени каторжници, монаси, селяни и жените им. Християните отстъпват в паника към Кивитот, където са обсадени. Според Ана Комнина и Алексиада в победата си селджуките са водени от генерал Елханес[4].
Алексий I Комнин научава за разгрома и бързо изпраща боен флот и войска под командването на стратега Евфорвений Катакалон[5], които пробиват обсадата и отвеждат трите хиляди оцелели от Народния кръстоносен поход. Те дочакват и се включват в Похода на бароните през следващата 1097 г.
Сред тях не са загиналият в битката при Херсек Готие Санз-Авоар и загубилият по-рано авторитет и вече приютен в Константинопол Пиер Амиенски-Отшелника.
[редактиране] Вижте също
Битки на Първия кръстоносен поход:
- Обсада на Ксеригордон
- Обсада на Никея
- Битка при Дорилеон
- Обсада на Антиохия
- Битка при Маарат
- Обсада на Йерусалим
- Битка при Аскалон
[редактиране] Източници
- ↑ Наричан от византийците Качулатия Петър.
- ↑ Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски "безпаричен")
- ↑ Грусе 2008, стр. 102
- ↑ Разбира се, става дума за титлата илхан, а не лично име.
- ↑ Nikephoros Euphorbenos Katakalon, по-късно втори съпруг на втората дъщеря на императора Мария Комнина, която не трябва да се бърка със своята праплеменница Мария Асенина Комнина.
[редактиране] Използвана литература
- Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство. "Мария Арабаджиева", 2008. ISBN 9789545843747. с. 487.
- Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. "Рива", 2005. ISBN 9543200483. с. 300.
