Битка при Хоенлинден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Битка при Хоенлинден
Конфликт: Война на Втората коалиция
Bataille de Hohenlinden.jpg
Период 3 декември 1800
Място Хоенлинден, близо до Мюнхен, Бавария
Резултат Решителна френска победа
Воюващи страни
Flag of France.svg Франция Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Австрия
Flag of Bavaria (lozengy).svg Бавария
Командири
Flag of France.svg Жан Виктор Моро Banner of the Holy Roman Emperor (after 1400).svg Йохан Австрийски
Сили
41 900 пехотинци
11 805 конници
99 оръдия[1]
46 130 пехотинци
14 131 конници
214 оръдия[2]
Жертви и загуби
3 000 убити и ранени 4 600 убити и ранени
9 000 пленени
76 загубени оръдия


Битката при Хоенлинден се състои на 3 декември 1800 г., по време на френските Революционни войни, близо до град Мюнхен, днешна Германия. Резултатът от битката е френска победа на войските, водени от генерал Моро и загуба за австрийско-баварската войска под командването на херцог Йохан Австрийски.

Битката накратко[редактиране | edit source]

Силната армия от 56 000 души на Моро се изправя срещу 64 000 баварци и австрийци. Използвайки метода на Решпанс за местене на фланговете, Моро устройва засада на австрийците на път през гората Егерсберг. Тази решителна победа, заедно с победата на Бонапарт в Маренго на 14 юни 1800 г., слага край на Войната на Втората коалиция. През февруари 1801 г. Австрия подписва Люневилския мирен договор, като признава френския контрол над река Рейн и т.н. френски клиентски републики в Италия и Нидерландия. След последвалия Амиенски мирен договор между Франция и Великобритания започва най-големия мирен период в Наполеоновата ера.

Предпоставки[редактиране | edit source]

Между април и юни 1799 г. армията на ген. Моро изтласква австрийците, ръководени от Паул Край от река Рейн до река Ин след победите при Стоках, Мескирх и Хьощат. Накрая, на 15 юни се стига до примирие. Император Франц ІІ осъзнава, че Край вече не е способен да се справи със задачите си. Способният херцог Карл Австрийски отказва да поведе армията и императорът избира 18-годишния му брат Йохан. Но Франц открива, че неговата младост и своеволие могат да доведат до загуба, затова изпраща и Франц фон Лауер да му помага. Йохан е посъветван да слуша инструкциите на Лауер.[3] За допълнителна сигурност на иначе недобрата командна структура, за наставник на Йохан е изпратен агресивният Франц фон Вейротер.

Примирието е подновено през септември, но се разпада на 12 ноември. По това време Вейротер съветва Йохан и Лауер да използват офанзивна тактика. Австрийците извършват изненадваща атака над френската армия на Моро.[4] По-късно, близо до Ампфинг, те отблъскват френския ариегард, командван от Мишел Ней. Французите губят 1 700 души, но пък убиват 3 000 австрийци.[5] Моро решава да премести армията си близо до Хоенлинден, на равна земя. За да достигнат това място, австро-баварците трябва да преминат през гъсто залесена местност.

Планове на битката[редактиране | edit source]

Защитната позиция на Моро се състои от четири дивизии на изток. От юг на север, те са командвани от Клод Льогран (8 000 души), Луи Басту (6 000 души), Мишел Ней (10 000 души) и Емануел Груши (9 000 души). Моро държи в резерв 2 000 конници, командвани от Жан-Жозеф Анж д'Атпу. На юг има още две дивизии, командвани съответно от Антоан Ришпанс (11 000 души) и Шарл Десен (10 000 души), които, заедно с войниците на Груши, съставляват резервния корпус на Моро. Генералът планира хората на Ришпанс да се изместят на североизток и да ударят левия или южния фланг на австрийците. Неговата основна линия за маневри е на свободен терен и възнамерява да контраатакува австрийците, щом се покажат от дърветата. Десен трябвало да изпрати подкрепление на Ришпанс.[6]

Според бойния план, създаден от Вейротер, австрийците трябва да се строят във четири колони. От север на юг те са командвани съответно от: Михаел фон Кайнмайер (16 000 души), Максимилиан дьо Байе (11 000 души), Йохан Коловрат (20 000 души) и Йохан Райш (13 000 души).[7] Херцог Йохан изпраща хората на Коловрат, които използват основно пътя изток-запад. Освен гористия терен и лошите условия за действия, австрийските колони няма как да бъдат подкрепени. Техните командири погрешно мислят, че французите отстъпват и искат да хванат врага, преди да е избягал.

Ход на битката[редактиране | edit source]

Всички австрийски колони тръгват по зазоряване. Войската на Коловрат пристига първа и се сблъсква с армията на Груши в 7 часа. На север Кайнмайер разбива няколко френски бази и ги отблъснал. Но войските на Байе и Райш се забавят много поради лошите условия на пътищата в гората. Ненадайно дивизията на Ришпанс се озовава пред колоната на Райш.

Тогава половината от войниците на Ришпанс са убити от два гренадирски батальона, изпратени от Коловрат да помогнат на Райш. На своя глава Ришпанс оставя ариегарда си, воден от Жан-Батист Друе и със основните си сили се придвижва на север.[8] Той се бил по главния път и тръгнал на запад, директно в ариегарда на Коловрат.

Байе, чул изстрели от две страни, се паникьосва. Той разделя армията си на малки части, опитвайки се да осъшестви контакт с французите отпред и приятелските колони отзад.[9] Докато Байе се колебае, Кайнмайер и Коловрат започват да щурмуват основната линия на французите.

Около обяд Десен отива с подрепление при бригадата на Друе, близо до южния край на бойното боле. Ситуацията е много оспорвана и всеки от противниците се опитва да избута другия в снежната гора. Ненадейно Десен пресякъл зле направенета колона на Райш и я изтласкал в гората.

Чувайки оръдия от страната на ариегарда си, херцог Йохан изпращал хора след хора да изчистят главния път, но Ришпанс разбивал всяка от армиите. Моро, предвкусващ победата, изпратил другите си дивизии в атака. Впоследстие, обградена от три страни от дивизиите на Ней, Груши и Ришпанс, колоната на Коловрат се разтурила. Херцогът успял да избяга, но много от хоратта му нямали късмет и в резултат били пленени 9 000 австрийци и баварци, заедно с 76 оръдия. Благодарение на умелото командване на Карл Шварценберг, водач на левия фланг на колоната на Кайнмайер, австрийската дясна колона успяла да избяга с незначителни поражения. Байе успял да отсъпи, след като се оказал слабо застрашен.[10]

Последствия[редактиране | edit source]

В резултат на битката загиват 4 600 австрийци и баварци. Според докладите на французите техните жертви са около 1 900, но се смята, че са загубили поне 3 000 души.[11] Басту бил смъртоносно ранен.

След катастрофата херцог Йохан обърнал своята деморализирана армия в панически бяг. Моро ги гонел бавно до 8 декември. Тогава, след 15 дни, неговите сили покрили над 300 км и били пленени над 20 000 австрийци[12] в серия от акции в Розенхайм, Залцбург, Ноймаркт ам Валензее, Франкенмаркт, Шваненщат, Фьоклабрук, Ламбах и Кремсмюнстер, във които Ришпанс и Клод Льокорб изтъват себе си. На 17 декември, когато хецог Карл уволнил брат си Йохан, австрийската армия била просто паплач.[13] На 24 декември Карл предлага на френската войска на 80 км от Виена примирие. Победата при Хоенлинден издига Моро до потенциален заместник на Наполеон Бонапарт.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Arnold, p 275
  2. Arnold, p 277
  3. Arnold, p 206
  4. Arnold, p 213
  5. Arnold, p 219-220
  6. Arnold, p 225
  7. Arnold, p 222
  8. Arnold, p 237
  9. Arnold, p 233
  10. Arnold, p 249 & 255
  11. Arnold, p 253
  12. Eggenberger, p 193
  13. Smith, p 190-192

Литература[редактиране | edit source]

  • Arnold, James R.. Marengo & Hohenlinden: Napoleon's Rise to Power. Pen and Sword Books, 2005.
  • Eggenberger, David. Encyclopedia of Battles. Dover Publications, 1985.
  • Smith, Digby. The Napoleonic Wars Data Book. London: Greenhill, 1998. ISBN 1-85367-276-9