Битка при дюните

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Битка при дюните
Конфликт: Френско-испанска война
LariviereBatailleDunes.jpg
Битката при дюните.
Период 14 юни 1658
Място река Дюнкерк, Франция
Резултат Победа за съюзниците
Воюващи страни
Flag of Cross of Burgundy.svg Испания Pavillon royal de France.svg Франция
Flag of England.svg Англия
Prinsenvlag.svg Холандия
Командири
Хуан Хосе Австрийски Тюрен
Сили
15,000 26,000
Жертви и загуби
2,000 убити и ранени
3,000-4,000 пленени
4,300 убити и ранени

Битката при дюните е последното значимо сражение в хода на Френско-испанската война 1635-1659). Тя се състои на 14 юни 1658 г. между 26-хилядна френска армия, в която има английски части, под командата на маршал дьо Тюрен, и 15-хилядна испанска войска, начело с незаконния син на испанския крал Фелипе IV - дон Хуан Хосе и френския херцог Дьо Конде, който временно е преминал на испанска служба. През предната година Англия и Франция сключват съюз против Испания,като си поставят за главна цел да превземат пристанището Дюнкерк. Оттам испански корсари безпокоят английските брегове и разстройват търговията в Ла Манш, което мотивира Оливър Кромуел да атакува крепостта, а френският пръв министър Мазарини иска с този удар окончателно да срази Испания и да я принуди към мир.

Обсадата на Дюнкерк започва през май 1658 г. по суша и море. Обсадните войски включват 26 000 души. От Ипр тръгва 15-хилядна спасителна армия, която се надява да изненада обсадителите. Вместо това обаче тя е забелязана от френските разузнавачи и Тюрен навреме е предупреден. С около половината от силите си той открива испанците (между които 3 000 английски роялисти, начело с херцога на Йорк, по-късно Джеймс II) на североизток от града сред огромни дюни и решава да се възползва от благоприятните обстоятелства. На 14 юни сутринта Тюрен вече е построил линиите си, в които има 9 000 конници и силна английска част на лявото крило. По време на отлива той се приближава до изненаданите испанци, но бавно, поради трудния терен. Испанската армия също е готова за битка, но нейните командващи осъзнават, че няма да могат да използват пълноценно кавалерията си, тъй като близо до брега тя би попаднала под обстрела на английските кораби. Освен това те толкова са бързали да стигнат до Дюнкерк, че неблагоразумно изоставят артилерията си на един ден път назад. При това положение за Тюрен става лесно да спечели решителна победа.

Сражението започва с испанска атака по десния фланг, посрещната яростно от англичаните на сър Уилям Локхарт, които издържат благодарение на помощта от френската конница и намесата на корабните оръдия. Натискът на французите в центъра води до известно разкъсване на испанските редици и Тюрен вижда възможност да обгради центъра и лявото испанско крило. В този момент Конде, начело на испанската кавалерия, вихрено атакува френския десен фланг, но не успява да го пробие. Едва тогава испанците се принуждават да отстъпят, оставяйки 2 000 ранени и убити и 4 000 пленници, предимно от десния си фланг. Френската армия дава над 4 300 убити и ранени, двойно повече от испанците. Малко след това Дюнкерк капитулира, а Тюрен с освободени сили навлиза в Испанска Нидерландия, превземайки Ипр и заплашвайки пряко сърцето на областта - Брюксел и Гент. Дюнкерк остава в английски ръце докато не е продаден на Франция през 1662, а Испания се принуждава да се признае за победена, приемайки Пиренейския мирен договор на 7 ноември 1659 г.